Постинг
01.12.2009 17:14 -
Уникалните места на България - част 3 - Долен
Автор: whitepigeon
Категория: Туризъм
Прочетен: 23522 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 01.12.2009 17:14
Прочетен: 23522 Коментари: 25 Гласове:
18
Последна промяна: 01.12.2009 17:14
За село Долен не знаех нищо, преди идването ми тук. Единствено бях чул, че е архитектурен резерват и че името Долен идва от местоположението му ниско долу. И от тази подробност доста се посмяхме, защото последните 3км. падна голямо изкачване с колата до като стигнем селото. В разговорите с нашите приветливи хазаи разбрахме, че построяването на стария Долен е в ниската част на тази местност. И това е било стратегическо през турско, защото самите къщи не се забелязват дори и вечерно време, когато прозорчетата светят.
Долен се разделя на нова и стара част. Старата обявена за архитектурен резерват и точно тя е забележителната.
Новата част на селото е с дву и три етажни къщи в стил "късен социализъм" или "черноморски квартири". Средището на селото е този площад.
Тук хората на големи групи се събират и "бистрят политиката". А като се стъмни идва ред на младежите и репликата: "Ша мога ли направи с Опела осморка на асфалта?" Но всички сме минали по този път и това си е в реда на нещата.
Отседнахме в Джамаловата къща. Домакините бяха добри и отзивчиви. Вечерта до горящата камината се разказваха любопитни истории. Нагостиха ни с Родопски боб с домашна пастърма, краве мляко, сладко от диви ягоди и къпини. Разговаряхме и за поминъкът на този край. В момента хората се препитават само с каменоделство и дърводобив.
И тук препитанието е трудно. Нашия домакин беше един от будните хора в селото. Занимавал се с какво ли не дори и фолклорната група на селото е ръководил.
И това село е с каменен облик. Но сравняването на Долен с Ковачевица не бива да се прави, защото те са уникални и различни по своему. Имат си изразена собствена идентичност.
При Долен забелязвам обособяването на отделните къщи като завършени единици, които не са достроявани, надстроявани според броя на семейството.
За Доленската къща характерно е завършеността. Тя е като здрав великан стъпил здраво на земята - със силни каменни плещи, носещ големи издадени еркери, върху които се намират уютните ниски стаи и големи чардаци.
Дебели дървени греди изграждат целия скелет на тези домове-крепости, тежащи десетки тонове. А масивния каменен покрив дава завършеност и тежест на цялата къща.
Прозорчетата са малки, еднакви и симетрично разположени. Комините са по красиви и чаровни от Ковачевските.
Тук те всички завършват с малко остро камъче върху шапката. Имат издадени плочки в зида си, за да се изведе капката и избегне оливането надолу.
Погледната от вън Доленската къща вдъхва сигурност, а Ковачевската грандиозност.
И в двата случая магичноста на старата българска къща идва от любовта и таланта на майсторите, от това, че едно време хората са правили нещата с отношение и желание да сътворят нещо красиво. Не да "избият номера", както днес, а да направят творение, което да се запомни и да те накара да се обърнеш прехласнат. Да те накара да попиташ; Кои е изваял това? Как се казва този майстор?
Били са времена, когато хората са разчитали само на името и таланта си. А не като сега на връзки, подкупни търгове и поръчки. Живеем в свят на интереси и безличност. Потънали сме дълбоко в Матрицата, която ни заличава и замазва като личности. Вместо да бъдем зрънца, които да покълват, превръщаме се в лекета. Та като говорим за архитектурата да погледнем около нас, каква панелна „красота”..! Заобиколени сме с архитектурния стил "Соц.трафопост", грандоманщина, Его и комплекси. Всичко това е отражение на нашата ценностна система, отношението ни към нас самите и това, което правим. Защото едно е да правиш нещо, друго е да го твориш.
И тук се усеща нашествието на заможни люде, купувайки големи стари къщи и превръщайки ги в мостра за финансови им възможности.
Все пак трябва да се отбележи факта, че благодарение на тия инвестиции се запазват много къщи, които просто вече щяха да са срутени развалини.
При реставрирането и строежа в архитектурните резервати обаче трябва да придържат към цялостния облик на селото, да се запазва оня неподправен дух и идентичност. Като лош пример мога да дам Арбанаси. Там се набиват в очи само палатите. Цялостния облик му е променен. Старите 200-годишни къщи не се забелязват. Думите "Палас", "Гранд" и "Спа" май не са за такива места. Всъщност тази кал е идеална за Спа, но за кварталните прасенца :).
Впечатление ми прави, че подобни къщи са строени преди освобождението от турско. Когато често се е налагало да спасяваш семейство и себе си с оръжие и "пуцане". И къщите строени по него време (особено от заможните люде), са олицетворение на думите "моя дом - моята крепост". Със всевъзможни приспособления за защита - бойници, скривалища, тунели.
Когато разговаряхме с хазяина му разказвах за бойниците. Той ми каза че досега не е знаел за предназначението им. Но ми разказа как използвали бойник да снабдяват един дядо с ракийца, скришом от лютата му баба.
Разказаха ни и за някакъв стар тунел под земята, в които са влизали много хора, но никой не е имал смелостта да стигне до края и не се знае къде излиза. Говори се, че по турско време, е използван за спасяване на населението.
Това е коренното население на стария Долен - възрастни хора, а голяма част от техните връстници са вече зад гърбовете им.
Зачудих се защо хората не са си прибрали каменните плочи от улицата, а са ги оставили подпрени по стените. После се сетих, че така си запазват зидовете да не се мокрят от капещите покриви, защото нямат улуци.
Това е единствената къща в която се влиза през вдигащ се мост, като в замъците.
Всяко време носи своя почерк, идентичност и дух. Всяко време е различно. Но защо трябва да се примиряваме да живеем в грозотията. Защо не създаваме нашия по красив свят?
Кой ни пречи?
Долен се разделя на нова и стара част. Старата обявена за архитектурен резерват и точно тя е забележителната.
Новата част на селото е с дву и три етажни къщи в стил "късен социализъм" или "черноморски квартири". Средището на селото е този площад.
Тук хората на големи групи се събират и "бистрят политиката". А като се стъмни идва ред на младежите и репликата: "Ша мога ли направи с Опела осморка на асфалта?" Но всички сме минали по този път и това си е в реда на нещата.
Отседнахме в Джамаловата къща. Домакините бяха добри и отзивчиви. Вечерта до горящата камината се разказваха любопитни истории. Нагостиха ни с Родопски боб с домашна пастърма, краве мляко, сладко от диви ягоди и къпини. Разговаряхме и за поминъкът на този край. В момента хората се препитават само с каменоделство и дърводобив.
И тук препитанието е трудно. Нашия домакин беше един от будните хора в селото. Занимавал се с какво ли не дори и фолклорната група на селото е ръководил.
И това село е с каменен облик. Но сравняването на Долен с Ковачевица не бива да се прави, защото те са уникални и различни по своему. Имат си изразена собствена идентичност.
При Долен забелязвам обособяването на отделните къщи като завършени единици, които не са достроявани, надстроявани според броя на семейството.
За Доленската къща характерно е завършеността. Тя е като здрав великан стъпил здраво на земята - със силни каменни плещи, носещ големи издадени еркери, върху които се намират уютните ниски стаи и големи чардаци.
Дебели дървени греди изграждат целия скелет на тези домове-крепости, тежащи десетки тонове. А масивния каменен покрив дава завършеност и тежест на цялата къща.
Прозорчетата са малки, еднакви и симетрично разположени. Комините са по красиви и чаровни от Ковачевските.
Тук те всички завършват с малко остро камъче върху шапката. Имат издадени плочки в зида си, за да се изведе капката и избегне оливането надолу.
Погледната от вън Доленската къща вдъхва сигурност, а Ковачевската грандиозност.
И в двата случая магичноста на старата българска къща идва от любовта и таланта на майсторите, от това, че едно време хората са правили нещата с отношение и желание да сътворят нещо красиво. Не да "избият номера", както днес, а да направят творение, което да се запомни и да те накара да се обърнеш прехласнат. Да те накара да попиташ; Кои е изваял това? Как се казва този майстор?
Били са времена, когато хората са разчитали само на името и таланта си. А не като сега на връзки, подкупни търгове и поръчки. Живеем в свят на интереси и безличност. Потънали сме дълбоко в Матрицата, която ни заличава и замазва като личности. Вместо да бъдем зрънца, които да покълват, превръщаме се в лекета. Та като говорим за архитектурата да погледнем около нас, каква панелна „красота”..! Заобиколени сме с архитектурния стил "Соц.трафопост", грандоманщина, Его и комплекси. Всичко това е отражение на нашата ценностна система, отношението ни към нас самите и това, което правим. Защото едно е да правиш нещо, друго е да го твориш.
И тук се усеща нашествието на заможни люде, купувайки големи стари къщи и превръщайки ги в мостра за финансови им възможности.
Все пак трябва да се отбележи факта, че благодарение на тия инвестиции се запазват много къщи, които просто вече щяха да са срутени развалини.
При реставрирането и строежа в архитектурните резервати обаче трябва да придържат към цялостния облик на селото, да се запазва оня неподправен дух и идентичност. Като лош пример мога да дам Арбанаси. Там се набиват в очи само палатите. Цялостния облик му е променен. Старите 200-годишни къщи не се забелязват. Думите "Палас", "Гранд" и "Спа" май не са за такива места. Всъщност тази кал е идеална за Спа, но за кварталните прасенца :).
Впечатление ми прави, че подобни къщи са строени преди освобождението от турско. Когато често се е налагало да спасяваш семейство и себе си с оръжие и "пуцане". И къщите строени по него време (особено от заможните люде), са олицетворение на думите "моя дом - моята крепост". Със всевъзможни приспособления за защита - бойници, скривалища, тунели.
Когато разговаряхме с хазяина му разказвах за бойниците. Той ми каза че досега не е знаел за предназначението им. Но ми разказа как използвали бойник да снабдяват един дядо с ракийца, скришом от лютата му баба.
Разказаха ни и за някакъв стар тунел под земята, в които са влизали много хора, но никой не е имал смелостта да стигне до края и не се знае къде излиза. Говори се, че по турско време, е използван за спасяване на населението.
Това е коренното население на стария Долен - възрастни хора, а голяма част от техните връстници са вече зад гърбовете им.
Зачудих се защо хората не са си прибрали каменните плочи от улицата, а са ги оставили подпрени по стените. После се сетих, че така си запазват зидовете да не се мокрят от капещите покриви, защото нямат улуци.
Това е единствената къща в която се влиза през вдигащ се мост, като в замъците.
Всяко време носи своя почерк, идентичност и дух. Всяко време е различно. Но защо трябва да се примиряваме да живеем в грозотията. Защо не създаваме нашия по красив свят?
Кой ни пречи?
Ето къде през Х в. дунавските и волжскит...
БЕСИ, ВЕСИ И БИБЛИЯ БЕСИКА
Оказа се, че Аспарух е от рода на Атила.
БЕСИ, ВЕСИ И БИБЛИЯ БЕСИКА
Оказа се, че Аспарух е от рода на Атила.
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Чудесни разкази в снимки
02.12.2009 08:26
02.12.2009 08:26
не бях чувала за Долен.
Благодяра ти, че ми го показа.
Чакам с нетърпение следващото уникално място
Поздрави
цитирайБлагодяра ти, че ми го показа.
Чакам с нетърпение следващото уникално място
Поздрави
КАКВА КРАСОТА ИМА В ТЕЗИ КАМЕННИ СТОГОДИШНИ КЪЩИ И ГОВОРЯТ, ГОВОРЯТ С МЪДРОСТТА НА ВРЕМЕТО!
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/12/01/na-bylgariia-s-liubov-gradove-i-sela.446693
цитирайИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/12/01/na-bylgariia-s-liubov-gradove-i-sela.446693
Отново поздравления за снимките и хубавата статия/постинг. Благодаря!
цитирайедна буца засяда в гърлото ми, аз се вливам в заобикалящата ме природа, представям си как са живели минали поколения, какъв дух са имали , касви отношения към всичко това и от очите ми се стичат сълзи.
Безкрайно ти благодаря, за хубавото представяне на тези оазиси на българския бит и на българския дух.
Благодаря, за тълкуването на старата и новата архитектура.
Съгласен съм напълно с изразеното от теб мнение по тези въпроси.
Искрено ти желая големи успехи.
Мръзеков Стефан Тодоров
Червена Вода - Русе
цитирайБезкрайно ти благодаря, за хубавото представяне на тези оазиси на българския бит и на българския дух.
Благодаря, за тълкуването на старата и новата архитектура.
Съгласен съм напълно с изразеното от теб мнение по тези въпроси.
Искрено ти желая големи успехи.
Мръзеков Стефан Тодоров
Червена Вода - Русе
чудесен постинг:) Много красиво място, съхранило българският дух и традиция.
цитирайпоглеждам през твоите очи, защото ти улавяш и най-дребните неща, които за мен са били незабелижими, но в един момент пред мен изниква един нов свят, един различен поглед от моя :).
А семейството на Джамал е страхотно и с удоволствие ще ги посетим отново! Интересно как едни хора са отворени и създават домашен уют и те предразполагат, а има и една друга категория хора - така наречените търговци, които те отблъскват, за да не стъпиш втори път в дома им...
цитирайА семейството на Джамал е страхотно и с удоволствие ще ги посетим отново! Интересно как едни хора са отворени и създават домашен уют и те предразполагат, а има и една друга категория хора - така наречените търговци, които те отблъскват, за да не стъпиш втори път в дома им...
Darling, аз ще разказвам и други приказки в картинки. Обаче желанието ми е да провокирам хората да ги откриват на живо.
цитирайА за "буцата" която усещаш, тя е от паметта на гените, които са в теб. Защото тия гледки, тоя въздух, тоя дух, са били в очите и гърдите на твоите предци. И всичко се запечатва и говори.. години след това, като спомени и чувства.
И при мен е така.
Успехи ти желая и аз.
цитирайИ при мен е така.
Успехи ти желая и аз.
Благодаря ти за разходката, приятелю!
Поздрави от Родопите!
цитирайПоздрави от Родопите!
10.
анонимен -
Благодаря
04.12.2009 20:35
04.12.2009 20:35
Kakvo prekrasno miasto za koeto nikoga ne sam chuval. Kolko li sa tezi malki selca v Bqlgaria sas svoi oblik i krasota?
Pesho, NY
цитирайPesho, NY
сте били големи хайти :) Хайде, вземейте ни с вас, че и ние свят да видим :)
цитирайЩом е за пътуване няма проблеми, Любопитство :-)
Доста предложения ще ви отправим. ;-)
цитирайДоста предложения ще ви отправим. ;-)
13.
анонимен -
Благодаря за вълнението и букета от емоции,
12.12.2009 18:53
12.12.2009 18:53
които създават разходката с фотоси и прекрасните ти коментари! Никога не бях чувала за това село, а сега искам да го видя лично! Караш ни да се чувстваме патриоти!
цитирайима толкова запазени села, къщите са много красиви, благодаря за разходката, поздрави.
цитирайБлагодаря ти Къснапролет. Освен разходките събираме и билки... :-)
Усмивки :-)
цитирайУсмивки :-)
Поздравления за постинга!
цитирайАми не са варили ракия тогава, когато сме снимали. Тя метлата се появява, когато се метат джибри :-)
цитирайЦани е снимала чешмата, след като е било варено ракия на казанааа, ахаа... :):)
цитирайИ този пътепис е забалежителен. С интересни наблюдения, открития , детайли и обобщения за старата българска архитектура, в която се оглежда душата на българина.
За тези села трябва да се пише с възторг и преклонение, за да насърчиме по всякакъв начин съхраняването им като уникални български каменни гнезда.
Снимките говорят.
Благодаря авторе.
цитирайЗа тези села трябва да се пише с възторг и преклонение, за да насърчиме по всякакъв начин съхраняването им като уникални български каменни гнезда.
Снимките говорят.
Благодаря авторе.
Благодаря ти , Санде :-)
И ти си от нашата кръвна група.
Поздрави ;-)
цитирайИ ти си от нашата кръвна група.
Поздрави ;-)
21.
анонимен -
VESI
11.03.2010 21:34
11.03.2010 21:34
DANO IMA POVE4E KRASOTI DA VIDIM I POSETIM ,DA SI GI OPAZIM ZA POKOLENQTA. BLAGODARQ VI .
цитирайБлагодаря ти Веси! Дано.... Каквото зависи от нас ще го направим :-)
цитирай
23.
анонимен -
вметка
31.03.2010 23:14
31.03.2010 23:14
искам само да отбележа, че странният човек, когото сте срещнали, е големият български поет Борис Христов - "Вечерен тромпет", "Крилете на вестителя", "Бащата на яйцето".Той е прекрасен човек, мъдър идобър, но ако сте чели поемата му "Честен кръст", ще разберете защо избягва общуването с много хора. Неговата поезия, за щастие, ще остане в историята на българската литература.Вероятно сте млад човек и е обнадеждаващо, че има такива хора като вас, които с възторг и вдъхновение търсят и описват прекрасните места в България. Желая ви още много пътешествия, на добър път! Татяна Събева
цитирайБлагодаря ви Татяна! Усмихвам се и ви благодаря :-)
цитирай
25.
анонимен -
Долен-легенда от векове за векове
05.02.2012 18:51
05.02.2012 18:51
Рядко са селата в България с такава уникална природа.Селото стои като полуотворена книга,на страниците ,на която четеш история за славното минало на будни и трудолюбиви хора.
цитирай