Постинг
25.11.2009 08:26 -
Уникалните места на България - част 2 - Ковачевица отблизо
Автор: whitepigeon
Категория: Туризъм
Прочетен: 29160 Коментари: 29 Гласове:
Последна промяна: 25.11.2009 08:34
Прочетен: 29160 Коментари: 29 Гласове:
19
Последна промяна: 25.11.2009 08:34
За да се стигне до Ковачевица единствения път, по който се преминава е през село Горно Дряново. Това село не впечатлява с нищо особено. Грознички къщи и бараки, кални улици и шарения.
Огромна разлика със съседите си Лещен и Ковачевица.
Единствено положително, което мога да кажа това е трудолюбивостта и отзивчивостта на тия хора. Но тя не компенсира липсата на вкус и желание за облагородяване на това място. На излизане видяхме много жени с манти, седнали около огромен камък.
Попитах ги:
-Обедна почивка ли сте?
-Ами ние не сме на работа. Тук сме си на приказка.
Казаха те, като весело се разкискаха.
-Как така ще стоите без работа. Я вървете да тъчете черги, китеници.
Пошегувах се аз. Веселото им настроение нарасна като ме пребориха с думите, че вече са натъкали и във всяка къща може да се намерят китеници, козяци и черги. Ако искаме може да си купим. Големи сладури бяха тия женички. Но бедността в тия райони си казваше думата. И не е от мързел. А просто няма какво да се работи тук.
След малко стигнахме до Ковачевица.
За нея е изписано толкова много, че едва ли има какво ново да кажа. Ще се спра най-вече на нещата, които се виждат със сърцето.
Има една книга от Георги Данаилов "Къща отвъд света", който преди 30-тина години описва покупката си на една къща в това село. След което се надига модерната вълна - Ковачевица. И става престижно да имаш къща тук. Но тогава селото е все още западнало и забравено от всички.
Много хубаво написана книга. Препоръчвам я на всеки, които иска да разбере повече за бита, историята, нравите и легендите на Ковачевица.
Чарът на селото е уникалната каменна архитектура. Впечатляват високите къщи на по 3 - 4 ката, изградени само от камък, дърво и пръст.
Покривите им са изцяло с каменни плочи (тикли), подържани от здрави дървени греди.
Калдъръмените стръмни улички, направени изключително майсторски преди повече от 500 години, имат отводнителни улеи за отточване на водата далеч от основите на къщите.
Заради това, че уличките са доста тесни, ъглите на къщите са скосени, за да може каруците да вземат завоя без да ги закачат.
Височината на каменните градежи и дувари не е била никакъв проблем за майсторите. Те вграждали дървени греди между камъните и така твърдия дувар се превръща в жилав и здрав зид.
А нареждането на каменните плочи върху покривите е било цяло изкуство. Капката трябва да се "хване" от горе и да се изведе чак до последната плоча. Днес почти не са останали майстори, които да го умеят.
А комините?
Една къща без комин е студена и грозно захлупена. Изоставените къщи винаги започват да се рушат от комините. Затова те сякаш са черешката на тортата. С тях майстора и завършвал къщата и е влагал върхът на своето умение.
За комините се изисква голям майсторлък. Те предават завършеност на една къща. А живинката идва от присъствието на стопанина. Особено, ако е запален огън в огнището топлината и уюта са гарантирани.
Характерно за възрожденската и ковачевската архитектура са големите чардаци (потон) и еркерно изнесените високи етажи.
Тук са живели многолюдни семейства и заради малките дворове, къщите са расли на височина.
Понякога къщите са толкова близо една до друга, че можеш да бягаш по покривите на къщите, чак до долната махала.
Селския човек е бил практичен и с деликатно чувство за хумор. Забавна история ни разказва Г. Данаилов, когато намерил паднал, застинал дядо Тодор на пътеката до градината му. Развикал се Гошо да му се притече на помощ. А дядото се стреснал и скочил. Бил легнал да си пази маркуча да не му го откраднат и задремал.
За мое съжаление снега скриваше част от каменния облик на селото. Но това не пречи да отида пак да му се нарадвам на лято.
Къщи, под които минава уличката.
Интересното е, че точно на това тясно място къщата има два бойника, от които е можело да се стреля. Къщата сега има съборена стена от където се вижда ясно.
Всеизвестна е историята за основаването на селото от жената на ковача. Обаче многобройни факти говорят за население по тези места още по римско време. Естествено днешния облик е отпреди 200-300 години.
Ето къща в разрез.
Когато има порой, водата от горните стръмните улички се събира и минава право през тази къща. През направения отвор.
А за тия табелки през социализма, понеже са били малко на брой хората са се изпокарали, защото всеки искал да си закичи къщата с такава.
Много интересен елемент виждах по повечето къщи, който ме озадачаваше. Но после разбрах, че това беше изнесена навън пещ с отвора навътре към стаята.
Тази къща също е с бойник право към главната улица.
Някой къщи са били просто огромни. И не толкова красиви. Явно са верни думите на един старец от книгата на Г. Данаилов: "-Знаеш ли Гоше оти тая къща ти е харесала най много? Оти ония къщи дето си ходил да гледаш са строени от зор, а моята е строена за кеф."
Обядвахме в един чудесен битов ресторант с много вкусна храна. На големи каменни маси отвън се повеселихме, грейки се на пролетното слънце. А това е "библиотеката" на механата. За всякакви вкусове.
Аз живо се интересувам от работа с камък и сводът на тази снимка доста ме впечатлиха. Направен простичко, ей така. Но всъщност носи няколко тона зид.
А лятото когато снега го няма всичко пред нас ще бъде застлано с каменни покриви.
За Ковачевица мога да кажа, че е хубава. Много хубава! Не успя да надмине единствено мечтите ми. Продължавам да търся моето място... :-)
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Голямо благодаря
25.11.2009 08:48
25.11.2009 08:48
за чудесната разходка.
Ще продължавам да следя твоят блог за другите чудесни места в нашата прекрасна Родина.
цитирайЩе продължавам да следя твоят блог за другите чудесни места в нашата прекрасна Родина.
Бих искал да го посетя някой ден.
цитирайБлагодаря ти Дарлинг! С удоволствие ще пиша и за останалите.
цитирайКовачевица е емблематична Martosh, и си заслужава да се види.
цитирайПризнавам си не без разкаяние, че не съм била там... но не е непоправимо. След това описание няма начин да не се отбия : )...
цитирайЩе отида още тази година.Само трябва да се екипирам.
цитирайБЕЗЦЕНЕН ПОСТИНГ И КРАСОТА С БЪЛГАРСКИ ДУХ И БЛАГОДАРЯ!
РАЗКАЗВАХ ЗА МОЙ ПОЗНАТИ ЗА ЛЕЩЕН И СЕ ЗАПАЛИХА ДА ГО ТЪРСЯТ И ДА ЛЕТУВАТ ТАМ А СЕГА ПЪК КОВАЧЕВИЦА..БОЖЕ ДА СЕ ЧУДИШ КАКВО ДА ИЗБЕРЕШ
А ЗНАЕШ ЧЕ ГО ИСКАМ ЗА ПРОЕКТА "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ"
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайРАЗКАЗВАХ ЗА МОЙ ПОЗНАТИ ЗА ЛЕЩЕН И СЕ ЗАПАЛИХА ДА ГО ТЪРСЯТ И ДА ЛЕТУВАТ ТАМ А СЕГА ПЪК КОВАЧЕВИЦА..БОЖЕ ДА СЕ ЧУДИШ КАКВО ДА ИЗБЕРЕШ
А ЗНАЕШ ЧЕ ГО ИСКАМ ЗА ПРОЕКТА "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ"
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Действай Джули. Радвам се :-)
цитирайКрасота е!
Що се отнася до хората, които живеят там, те наистина не са мързеливи, напротив! Но колкото и да са трудолюбиви, са наказани със земя, трудна за обработване. Полагат нечовешки труд!
цитирайЩо се отнася до хората, които живеят там, те наистина не са мързеливи, напротив! Но колкото и да са трудолюбиви, са наказани със земя, трудна за обработване. Полагат нечовешки труд!
Обичам старите български къщи - те са истинските , в тях има дух, има история....., а тези твои думи дават обяснение на всичко:
"За нея е изписано толкова много, че едва ли има какво ново да кажа. Ще се спра най-вече на нещата, които се виждат със сърцето."
- Да със сърцето малко хора виждат....Благодаря ти за материала...:)
цитирай"За нея е изписано толкова много, че едва ли има какво ново да кажа. Ще се спра най-вече на нещата, които се виждат със сърцето."
- Да със сърцето малко хора виждат....Благодаря ти за материала...:)
Поздравявам те за умението ти да разкаваш и показваш чрез снимки всчико, което си видял и усетил. Това е дар, който не всеки има. Едно само мога да кажа. Сезона в , който си бил и снимките със снега... Смятам, че това дава още по-голяма сила на думите и разходката в постинга ти! Успех!
цитирайТака е Цеци. Много хубаво го каза: "наказани с земя,трудна за обработване".
цитирайБлагодаря ти, mrazekoff! Тръпката стари къщи ме е обхванала отдавна и то доста силно. Всяко мое пътуване е свързано старинната архтектура и красивите места по България. И когато видя стара къща в която е градена с любов... Точно за този дух за които казваш става дума приятелю. Вчера бях в една къща строена 1710година. Нямам думи -шедьовър.
цитирайБлагодаря ти, leonnybg! Старая се , но чак пък за поклон, незнам дали съм заслужил. Просто искам да споделя всичко красиво и хубаво което съм видял с повече хора.
цитирайПрекрасно си го направила! Поздрав!
цитирай
16.
анонимен -
prekrasno!
02.12.2009 19:14
02.12.2009 19:14
Neveroqtna krasota i uyt!
цитирай
17.
анонимен -
Имаме такава красота по земята си,
12.12.2009 19:06
12.12.2009 19:06
а ходим с наведени глави и празни джобове. Докато ние не се научим да ценим богатството си, никой турист по света няма да тръпне за срещата си с българската история и култура! Благодаря ти!
цитирайНаистина една прекрасна идея да ни върнеш към българското, защото се нуждаем от него и от повече хора като теб! Много добри снимки! Просто красота! Поздравления!!!!
цитирайМай трябва да се извиня. За разлика от частта за Лещен, където има една по-пъврхностна картина и по-слаба убедителност /както и разминаването с Поета/, в частта за Ковачевица, авторът е показал истинските си възможности на пътеписец.
Описанието е живописно, с усет за характерните детайли, с точни наблюдения, с любопитни и интересни бележки.
Снимките са невероятни.
Ще прочета и другите ви пътеписи. Поздрави.
цитирайОписанието е живописно, с усет за характерните детайли, с точни наблюдения, с любопитни и интересни бележки.
Снимките са невероятни.
Ще прочета и другите ви пътеписи. Поздрави.
Много ми хареса Вашето описание на Ковачевица, започвам да си мисля, че всеки има своята гледна точка за архитектурните резервати. Имате чудесно перо и усет за фотография на сгради. Предполагам архитект или студент.
Миналото лято бях по тези места в качеството си на евентуален купувач на къща, нощувахме в Ковачевица. Много труден е достъпът до Ковачевица. Пътувахме с Опел Омега и въпреки това се наложи да слязат пътниците за да прекарам колата през много лоши участъци в населените места. Еднолентовото шосе с уширения за разминаване бива, но т.нар. улици са просто остатъци от 20-30 годишна настилка. Опасни са и дървовозите, които карат като БТР-и. Мизерията на хората по тези места е потресаваща, не умилителнопокъртителна, отвсякъде се зъби немотията и безпаричието.
Туристът се възприема като дойна крава, която е длъжна да преглътне всякакви условия и качество на обслужването в името на желанието си да се докосне до миналото и една друга времева линия.
Може би истинските някогашни жители, с които нямах възможност да общувам са поетични, особено от гледна точка на носталгията.
Посетих всички достъпни местни забележителности и ми стана мъчно за онези българи, които са построили тази твърдина на живота и убежденията си, живели са там с целите си семейства и са имали училище, църква, читалище... Нищо не е останало от тях, само сградите са запазили своя възрожденски дух, но почти всички имат въпиюща нужда от ремонт. Ако не се вземат мерки, то до 15-тина години Ковачевица ще бъде спомен , снимки и малкото реставрирани или новопостроени къщи.
цитирайМиналото лято бях по тези места в качеството си на евентуален купувач на къща, нощувахме в Ковачевица. Много труден е достъпът до Ковачевица. Пътувахме с Опел Омега и въпреки това се наложи да слязат пътниците за да прекарам колата през много лоши участъци в населените места. Еднолентовото шосе с уширения за разминаване бива, но т.нар. улици са просто остатъци от 20-30 годишна настилка. Опасни са и дървовозите, които карат като БТР-и. Мизерията на хората по тези места е потресаваща, не умилителнопокъртителна, отвсякъде се зъби немотията и безпаричието.
Туристът се възприема като дойна крава, която е длъжна да преглътне всякакви условия и качество на обслужването в името на желанието си да се докосне до миналото и една друга времева линия.
Може би истинските някогашни жители, с които нямах възможност да общувам са поетични, особено от гледна точка на носталгията.
Посетих всички достъпни местни забележителности и ми стана мъчно за онези българи, които са построили тази твърдина на живота и убежденията си, живели са там с целите си семейства и са имали училище, църква, читалище... Нищо не е останало от тях, само сградите са запазили своя възрожденски дух, но почти всички имат въпиюща нужда от ремонт. Ако не се вземат мерки, то до 15-тина години Ковачевица ще бъде спомен , снимки и малкото реставрирани или новопостроени къщи.
Благодарение на хората, които са купили къщи в Ковачевица, тя ще се запази. Преди 20 години картинката е била още по тъжна. Тогава просто не е имало надежда някой да отиде да живее там или да инвестира в "къщи накрай света". Но нещата се променят. Истина е, че от село, Ковачевица ще се превърне в туристическо селище. Но важното е да се запази.
Архитектурата ми е слабост на любителско ниво. А за студент....май не ми се учеше. Не и по начина по който се учи в училище.
Поздрави и :-)
цитирайАрхитектурата ми е слабост на любителско ниво. А за студент....май не ми се учеше. Не и по начина по който се учи в училище.
Поздрави и :-)
Аз съм от хората, които се повъртяха в Ковачевица, видяха, че не може да се стигне нормално, няма пътища и се отказах. Няма да строя път за да си стигна до къщата, нито ще нося на гръб продукти, искам цивилизован начин за достъп. Купих си къща в Лещен, но това е ерзац, защото е сравнително ново строителство в старинен стил. Пък и Огняново е по-близо.
А би трябвало да се притеснявате, че не сте следвали! Необходимо е да следват архитектура хора с гражданска позиция, с мисъл и художествен усет. В университетите , а и в училищата, всеки взема това, което иска и може. Жалко е, когато е пропуснат дори един способен човек, защото визуалното изкуство, а и архитектурата, която също е част от него изисква както талант, така и позиция и труд.
Щастлива съм когато имам студенти, които не искат тройки, а знания, искат да се справят сами в определени проекти, желаят да направят нещо ново, оригинално, имат виждане за бъдещото развитие на проекта, когато е завършен и ние вече сме само зрители.
цитирайА би трябвало да се притеснявате, че не сте следвали! Необходимо е да следват архитектура хора с гражданска позиция, с мисъл и художествен усет. В университетите , а и в училищата, всеки взема това, което иска и може. Жалко е, когато е пропуснат дори един способен човек, защото визуалното изкуство, а и архитектурата, която също е част от него изисква както талант, така и позиция и труд.
Щастлива съм когато имам студенти, които не искат тройки, а знания, искат да се справят сами в определени проекти, желаят да направят нещо ново, оригинално, имат виждане за бъдещото развитие на проекта, когато е завършен и ние вече сме само зрители.
23.
анонимен -
........
09.08.2010 23:06
09.08.2010 23:06
ne razbrah kayv ste vie, 4e da pravite harakteristika na horata ot Gorno Drqnovo dali sa bedni ili ne sa. Zna4i 6tom horata sa ot selo i nqmat pari , a horata koito jiviqt po gradovete imat pove4e pari takali ? Kogato ne si sigoren v edno ne6to ne go pi6i........
цитирайОбичам хората от село.! Харесвам ги заради това, че земни, реални и истински. И аз съм израсъл в село и от там са ми най хубавите и истински спомени. А за бедноста..., за мен бедноста не е порок!. Хората в този край са богати с друго. И между много ги харесвам. Ако имам някакви забележки, то те са към държавната за липсата на отношение и стратегия за този и други райони в България.
Не знам защо сте се обидили, но според мен вие трябва да сте щастливи хора. Не е важно да си беден или богат. Важно е да си достоен човек.
Поздрави :-)
цитирайНе знам защо сте се обидили, но според мен вие трябва да сте щастливи хора. Не е важно да си беден или богат. Важно е да си достоен човек.
Поздрави :-)
25.
анонимен -
Помаците и архитектурата
26.09.2010 20:00
26.09.2010 20:00
Хората от Горно Дрянов са помаци. Според историческите сведения, точно в това село през така нареченото Възраждане е имало повече майстори-строители от Лещен. След като тази част попада в България през 1912-та година, помаците са подлагани на жестокости, пренебрегвани са, дискриминирани и т.н. По времето на Възродителния процес е направен опит за асимилация. Това усложнява допълнително нещата. Тези неща продължават и в момента. Повечето помаци от тоя край продължават да бъдат земеделци, каквито са били през Османската Империя, но в момента продукцията им се изкупува за жълти стотинки. Тези, които са налели милиони за Ковачевица, за да се првърне в това, което е сега, можеха поне да направят главния път на селото, през който се стига до Ковачевица. Но не!. Доколкото знам и двете села са в една община. Магията Ковачевица се засилва повече, когато ореди да стигнеш до нея, минаваш през мизерните помаци. Последните са олицетворение на исляма, а в България след освобождението усилено се гради патриотизъм на базата на омраза към всичко турско и ислямско. Ковачевица е било обезлюдено и затова тия стари къщи са останали. Помаите обаче са си стояли там. Ако се направи едно малко проучване, ще се установи, че в помашките села в района също има такива къщи. Но понеже помаците не са напуснали селата си заради горните неща, които изброих, те са били принудени постепенно да заменят старите постройки с нови. В момента съвсем малкото останали къщи са в абсолютно трагично състояние. Но все пак има и много запазени. Предлагам няколко линка от един сайт, в който е направен опит да се събере информация:
http://valkosel.bg/index.php?option=com_joomgallery&func=viewcategory&catid=59&Itemid=53
http://valkosel.bg/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=38&Itemid=56
цитирайhttp://valkosel.bg/index.php?option=com_joomgallery&func=viewcategory&catid=59&Itemid=53
http://valkosel.bg/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=38&Itemid=56
Моето мнение за помаците е много добро. Изключително честни отзивчиви и работни хора. Обичаме да посещаваме този край и да общуваме с хората.
Всичко, което си написал е апсолютно вярно. И много ме боли, че всяка власт, която намине мачка тези качествени хора.
Ще погледна ликна. Изключително ми е интересно :-)
Поздрави!
цитирайВсичко, което си написал е апсолютно вярно. И много ме боли, че всяка власт, която намине мачка тези качествени хора.
Ще погледна ликна. Изключително ми е интересно :-)
Поздрави!
27.
анонимен -
Друг анонимен
28.01.2011 19:16
28.01.2011 19:16
За съжаление повечето помашки села са такива, защото са били опожарени и ограбени през 1912 година от българските войски.
Жалко, но факт! Факт, който няма да откриете в учебниците по история.
От тогава тези обикновени хорицата се опитват да събират стотинки и да си строят къщици, да събират покъщнина, но не е лесно на един тютюн и картофи ...
цитирайЖалко, но факт! Факт, който няма да откриете в учебниците по история.
От тогава тези обикновени хорицата се опитват да събират стотинки и да си строят къщици, да събират покъщнина, но не е лесно на един тютюн и картофи ...
28.
анонимен -
Честит рожден ден на Георги Данаилов!
06.01.2012 16:44
06.01.2012 16:44
Моето семейство е влюбено в Ковачевица.Без да сме го виждали, вече го обичаме това село,защото много обичаме писателя,който го описа в"Къща отвъд света" така,че няма по-красив кът за нас,както и няма по-талантлив автор от Георги Данаилов.Желаем му крепко здраве и да продължава да пише,защото обществото има крещяща нужда от хора като него.Четем творбите му на глас в къщи и сме щастливи,че го има.
цитирай
29.
анонимен -
ковачевица -извор на родолюбие
08.09.2012 15:09
08.09.2012 15:09
Сърдечно благодарим на Георги Данаилов за това,че с творбите си поддържа у нас българското,непреходното. .Четем всичко написано от него,а по няколко пъти вече повтаряме "Къща отвъд света"и не можем да и се наситим.Тази книга ни дава усещането за род и корен .Да е жив и здрав и да знае ,че много,много го обичаме.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 3601
Блогрол