Първа част

От две години се каним да намерим това умишлено изоставено село. Обаче в района на Гоце Делчев има много забележителности и все не остава ред. Но тази година отделихме две седмици за тази уникална част от България. И ден преди Нова година стегнахме раниците.



Идеята беше да минем по неизвестен маршрут - от село Крушево пеш до Стария Дебрен. А не по черния път от Новия Дебрен.



Нямахме никаква информация дали има ли път или пътеки. Ориентацията беше изцяло по карти. Обаче не искам да звучи сякаш бе много трудно, защото пътя е 40 - 50 мин. Посоката е само на запад, срещу високите заснежени върхове на Пирин и е надолнище. Чуден преход за разходка.
С колата се изкачихме до село Крушево.



За това село се говори от местните, че е с най-хубавата гледка в околността и се оказа, че наистина е вярно.



От тук се виждат 4 планини и като на длан поне десетина села и гр.Гоце Делчев. Гледката е на 180 градуса. Особено залезите тук са несравними през цялата година.



 
След края на селото на 200м. вляво има чер път. По него се минава, но заради калта спряхме встрани и продължихме пеш. Времето беше слънчево и топло нищо, че чакахме Дядо Коледа. След 500м вляво минахме покрай старите гробища.



Пътя изви на ляво и след малко решихме да го изоставим и продължихме направо през гората посока Пирин.



Скоро излязохме на поляна с много храсти и камъни.



Продължихме надолу по нея и след 20 мин започнах да се пооглеждам за селото. Знаех, че ще се появи изведнъж пред нас, защото беше в ниското под поляната.



И както беше писала една жена, първия ориентир - селската джамия и църквата се появиха измежду дърветата в далечината.



След това се появи една червена самотна барака и някак не на място се вписваше в очакванията ни за каменно и забравено село.
Тогава отдалеч видях и конник, облечен с военни дрехи. След малко ни забеляза и той и дълго ни наблюдава.



Цялото село вече се разкри пред нас. Очаквах да видя къщи, улици и дувари, но се виждаха само руини.



През далечната 1968г. хората решават да напуснат селото си и да слязат 4км. по надолу в равнината и да построят ново. И го правят с цел по-лесно препитание.



Попаднах на един стар текст, който разказва как "селяните решили и всички заедно слезли долу в равното. Изоставили своите стари къщи и построили най-хубавото село в общината с красиви дву- и триетажни къщи..." Когато прочетох този пасаж, написан като соц. репортаж за "Работническо дело", нещо в мене се надигна. Как се е промивало мисленето на хората, че по-добре голямо и грозно село в равнината, отколкото Китно, Уютно селце в планината. Като се има предвид, че за "старото Дебрен" се казва, че по красота и архитектура не е отстъпвал на Ковачевица и Долен. Населението му някога е наброявало над 1000 души.




 Когато съм в пусто село и вървя сам по тихите улици и се замислям за миналото на това място и живота, който е кипял,



 винаги в съзнанието ми на преден план изплува... Сватба! И улиците оживяват, изпълват се с глъч на смеещи се деца, които бягат покрай музикантите, свирещи със зурни и тъпан водейки всички гости. Празник е! Всичко е изпълнено с живот. Селото ликува..." Но постепенно всичко затихва и избледнява и по калдаръма отново оставам само аз. Интересното е, че единствената стара снимка, която ми попадна от Старото Дебрен е от 1913. и е запечатала точно такъв момент – празненство с музика и много деца: -Празнуване на Деня на детето в село дебрен (1913).



 Следва продължение:

разказ.
Чакам продължението.
Завиждам ти , че успявааш да ходиш по такива места. И аз мечтая - но .........работа, пари, липса на компания - все изниква нещо.
Затова следя блога ти с интерес и чакам да ми разкажеш за поредното красиво място в България.
Благодаря ти.

Благодаря, Дарлиг! Когато преодолееш всички причини и остане само липсата на компания за разходки, обади се :-)
Ние сме сериозна група.

така е , понякога заради един хляб, човек се лишава от красотата. Примери има много.
Прав си, че пропагандата е отчела преместването на селото като много голям успех на "народната власт".
Същото се е получило и в нашето село Иваново, което е било до реката, а след това се преселва на равното и незащитеното, но близо до ж.п. линията.
Снимките, понякога немогат да ти дадат вярна представа, но въздуха , въздуха който дишаш, като стъпиш на едно такова място е важен , той ти командва чувствата.
Хубав материал, показващ един отдавна умрял свят на богат с традиции и фолклор край.
Желая ти бъдещи успехи и.... ще чакам следващия пост..

беше невероятна - простор и красота. И вървейки из тези улички, обрасли целите със зелена тревичка ми беше много тъжно, че целия този труд, тези огромни къщи, които хората са строели с надежда, че ще отгледат деца и внуци навярно са рухнали. Тъжна гледка сред красотата и уханието на планината...
Но се радвам, че успяхме да посетим това изоставено селце, защото наистина е уникално и много красиво :).

но ходихме до Ковачевица.Живот и здраве.Макар че то навсякъде из България е красиво.Е някъде ти спира дъха. –:)

Вие сте били на такова място затаяващо дъха. Ковачевица определено трябва да се види.
Поздрави :-)

е, в първия кмомент като я видях я оприличих на Царевец

Така е приятею. Немотията често принуждава хората да пренебрегват духовното. Не случайно са казали: "Гладно око, лошо гледа"

СТРАННО ДНЕС СИ МИСЛИХ ЗАЩО ПОСТИНГИ ИЗЯЩНО ПОДРЕДЕНИ, НАПИСАНИ СТАНДАРТНО, ТАКА КАКТО В УЧЕБНИКА СМЕ ГИ ЧЕЛИ ,ЛИЧНО МЕН НЕ МЕ ВПЕЧАТЛЯВА...
А ПОСТИНГИ КАТО ТОЗИ, СЯКАШ ИМАТ ДУША И СЯКАШ ОТВАРЯ ОЧИ И ГОВОРИ, ГОВОРИ...
И ТИ СЕ ПОКЛАНЯМ ЗА НЕГО И ТИ БЛАГОДАРЯ!


ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/10/01/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-pirin-quot.407778

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Джули, знаеш ли, че писането на един пост ми отнема много време и енергия. Защото искам всяка дума да си бъде на мястото, по смисъл и усещане, а не като по учебник. И други път съм казвал, че пиша за хората които четат, а не за себе си. Аз емоциите съм си ги изживял за момента. Обаче желанието ми е да споделя тия изживявания с другите хора. Аз му казвам Споделяне на хубави и силни моменти.

Привет!

Страхотни снимки! Като маслени платна!
Живи са!

Привет, Ябълков цвят! Много се радвам да те видя :-) Стягай се напролет ще правим срещи сред природата.

Винаги готова ! :)

Миналата седмица бях с приятели на Орлова чука... за мен дори студът не е пречка когато е за сред природата :)

красива е нашата страна, но малко хора я оценяват.
Благодаря ти за разходката.

Вярно е , че малко ценим България за жалост. А можем да бъдем Райско кътче.
Поздрави :-)

Колко пара щяха да спечелят от тази наша божествена природа!А ние само рушим и оставяме пустуш!Жалко за хубавата ни страна!

ИЗОСТАВЕНО СЕЛО! Невероятно интересна тема.
Разказът е доста пестелив. Приятелю, не пести подробностите. Повече за църквата, повече за джамията, повече за старите къщи...
Снимките са ценни.
Поздравления за теб и спътницата ти.

Бате Санде, прекалено дълга тема "не се чете". Подробности, които са под ръка в "Гугалчо", както ти му казваш не ги копирам. Искам да описвам моите преживавания и неща, които не ги пише в нета. Неща, които са повече се усещат със сърцето.

Благодаря ти за посещението.
Поздрави :-)

Стахотни снимки и хубав разказ!Благодаря!

Pozdravleniq!

Това място отдавна съм си планувал да посетя и все не става. Ти ме заведе там. Благодаря.