Прочетен: 19234 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 07.06.2012 22:52
Фестивала на зелениката Странджа 2012
За пореден път Странджа доказва, че в нея се случват неща и приключения, без изобщо да подозираш за тях, че реалността и магията често се преплитат в абстрактна симбиоза и оставят удивителни, незабравими спомени.
Ето, как един намусен от сутринта ден се превърна в историята, която ще ви разкажа сега.
Още със ставането в палатката, подгледнах навън с тайната надежда да видя слънцето! За наша жалост обаче, синоптиците този път незнайно как познаха. Беше облачно, очакваше се дъжд.
Наоколо от останалите палатки се измъкваха сънливи физиономии, които снощи до късно пееха юнашки песни огласяйки половин Странджа.
Защото местноста "Чардака", (над село Стоилово, където беше палатковия лагер и събора) се намира на високо и открито място с далечна панорама във всички посоки.
След 10,30 гръмнаха тонколоните на импровизираната сцена и от всички посоки започнаха да се стичат хора. Започваше фестивала. Имаше десетина шатри, в които всяко село представяше ръчно приготвени автентични за района ястия и занаяти.
На сцената започнаха да пеят облечени в народни носии групи и певци.
Поляната се напълни с хора и зажужа, като пълен кошер с настроение.
Фотографите бяха на седмото небе при такова богатство от цветове, кадри и лица.
Хората започнаха да се групират по интереси...
Телевизията вземаше интервю от директора на ПП "Странджа" Стефан Златаров - невероятен, земен човек и чудесен разказвач.
Богатството на всяко събитие са хората. Когато сбора от духовността на всеки един човек се наслагва се определя и духа на цялото празненство. Ето и някои портрети.
Програмата продължаваше с организирани походи в различни посоки с опитни водачи от ПП "Странджа". Ние се включихме в маршрута с. Стоилово - м. Петрова нива. Облаците се навъсиха още повече, но групата с желаещи се оформи доста голяма.
От самото начало имаше предупреждение, че ще се прегазва през пълноводната Велека с помоща на въже. Така, че всеки да си прецени силите и желанието за такова пътешествие. Направи ми впечетление, че въпреки това условие групата беше голяма. Още със самото тръгване заваля дъжд на едри студени капки.
- "Ммм.... буря! Истинска хубава буря, предвестник на интересни чудни приключения" - Възкликва в такъв случай небезизвестния Барон фон Мюнхаузен.
Да обаче определено лошото време понижава настроенито и си викаш, дали си заслужава да се киснеш в дъжда няколко часа, за да отидеш до отсрещния баир. За нас обаче си заслужаваше, защото човек е добре да познава себе си и на какво е способен. Не само да знае на масата, колко кюфтета може да изяде и колко бири може да изпие. А да се провери в малко по - екстремни условия.
Веднага се извадиха дъждобрани и якета и групата целокупна продължи надолу към брода при Велека.
Спомних си част от една книга, в която аборигените недоумявали как е възможно човек да се роди и да умре, без нито веднъж да е бил гол под дъжда. Не за първи път се замислих за изнежването и откъсването от корените ни. В колко зависими и хилави се превръщаме. Това, което ние сега наричаме "трудно", - предците ни са му казвали "живот". Това, което ние наричаме "уморително", - са му казвали "работа". Това, което ние префърцунено наричаме "код червено", - дядовците ни са му казвали "зима".
Как благодарение на телевизия, компютри и нет забравяме да общуваме помежду си и се отчуждаме един друг, дори в семейството си. Как думата АЗ, измества думата НИЕ и забравяме, че заедно сме по-силни и по-лесно оцеляваме.
И ето точно обратния пример на сближаване между нас непознатите хора се получи, когато се сблъскахме с трудноста да преминем през придошлата река.
Непознатите започнаха да си говорят, да се шегуват и помагат. Прехвърли се въже през реката и двама мъже го държаха опънато, за да се държат преминаващите. Нещата бяха сериозни, защото реката вместо до коляното беше се вдигнала до кръста и завличаше силно особено в единия край.
Направи се един бърз разбор на тия, които искат да се връщат обратно и тия, които искат да продължат. За мое много голямо учудване тия, които искаха да се връщат бяха единици. Всички останали се заеха делово да свалят обувки, чорапи, панталони, да се надигат поли. Срама и куртоазията се стопиха и всички станаха равни.
Една жена се подхлъзна и овисна изцяло на въжето. Реката я влечеше, но се спуснаха мъже и я издърпаха. Тогава двама отпочинали, сменихме директора на Парк Странджа, които държеше въжето от едната страна.
В този момент дъжда беше последна грижа за всички. Аз бях се събул да не намокря обувките в реката, но докато държах въжето те се напълнили с вода до половината. Обух ги, пуснах крачоли и преминах през реката. Трудно с емоции, но всичко мина нормално. Групата вече беше едно цяло, след "водното си кръщене". Настроението беше на ниво.
Следва продължение !
ВЯРА, КОЯТО ДАВА СИЛИ НА ВСЕКИ БОРЕЦ З...
Надарският надпис все пак съществува – п...
Мерси! :-)
Емоциите ни зареждат, все едно сме минали през бензинистанция ;-)
Поздрави!
Поздрави! :-)
Ние трябва да пазим тези традиции, да ги предаваме напред във времето, защото духовността е единственото нещо, което крепи все още България!
Хубави юнски дни ви пожелавам!!!!
Много ми харесаха усмихнатите лица на жените! Озарени...
Поздрави!
Поздрави :-)
Поздрави :-)
08.06.2012 12:06
"Не за първи път се замислих за изнежването и откъсването от корените ни. В колко зависими и хилави се превръщаме. Това, което ние сега наричаме "трудно", - предците ни са му казвали "живот". Това, което ние наричаме "уморително", - са му казвали "работа". Това, което ние префърцунено наричаме "код червено", - дядовците ни са му казвали "зима"."
Връщането към корените, обичаите и традициите може да ни направи по - българи.
Поздрави!!
Достойни сте приятели, с вашите стъпки на тези скъпоценни места които пазят българщината, заради които места сте влюбени в родината си, влюбени в БЪЛГАРИЯ!
И ще пребъде тя, БЪЛГАРИЯ, когато ЗАЕДНО преодоляваме всяка трудност, всяко препятствие, защото си прав приятелю ... НИЕ ЗАЕДНО МОЖЕМ!
За мен е чест че ви познавам!
БЛАГОДАРЯ ВИ!
Поздрави !
Поздрави :-)
Хубав ден!
Благодаря ти, приятелю, за удоволствието!