Постинг
19.01.2011 16:47 -
Странджа магия или реалност - с. Кондолово - парaклис "Св.Троица"
Автор: whitepigeon
Категория: Туризъм
Прочетен: 36794 Коментари: 35 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2011 17:10
Прочетен: 36794 Коментари: 35 Гласове:
41
Последна промяна: 19.01.2011 17:10
с. Кондолово
Пред нас се беше ширнала Странджа, като огромни зелени вълни, докъдето поглед стига. И някъде там отивахме ние без да знаем точно къде. Без да подозираме, че потъваме все по-дълбоко в ЕНИГМАТА Странджа.
Преминавахме през огромни масиви дъбови гори. Лошо впечатление правеше единственото нещо плод на човешкия "гений" и безхаберие: - лошия път!
След един завой влязохме в село Кондолово.
Любопитни къщи започнаха да надничат иззад баирчетата или скрити зад високите дървета и храсталак.
Взрив от любопитсво и прехлас от старите малки къщички, ме накара едва ли не веднага да спра колата, за да ги разгледам. Паркирахме на центъра до една нова църквичка. До нея бяха руините на училището, а срещу тях затворения магазин. Нямаше жива душа!
Слад кратка разходка по уличките наближихме една жена, която от далеч ни наблюдаваше и с голяма усмивка ни покани, нас непознатите, да влезем в дома й. Седнахме под лозницата и ни почерпи с ябълки.
Искаше да си поприказва с някого, а и ние също. Разказа ни надълго историята на селото. Продължихме разходката си по горната махала.
Това бяха десетина стари автентични къщи.
Тук за първи път забелязах, колко са малки старите странджански къщи.
Друго характерно за тях е обкования външно с широки дъски горен живущ етаж и огромния комин. За жалост никой не живееше вече в тия архитектурни миниатюри - къщички.
На тия дърва ни посрещна приказлива и емоционална жена.
Това Странджанци са много топли и гостоприемни хора. Ако замръкнеш в някое село няма да се наложи да спиш под открито небе. Веднага ще те поканят, подслонят и нагостят. А какви истории ще ти разказват... щото тук легендите нямат край.
Някои къщи бяха вече половинести.
Село Кондолово носи името на Георги Кондолов - герой от Преображенското въстание.
С четата си се укривали в селото, когато е бил обкръжен от турците. Жените събрали и ги преоблекли в женски сукмани и роби, дали им и харкуми (бакъри) с кобилици. И по този начин ни разказаха, че успели да се измъкнат.
Тогавашната църква често е била използвана от комитите за скривалище. Обаче я събарят по време на Соц-а, за да прокарат пътя. Съответно са съборени една дузина стари автентични къщи. В момента жителите са около 15 души.
Интересен елемент от старите къщи е обкованата плътно с дъски тераса така, че нищо не се вижда отвън. Нарекоха я "вратинка" Оказа се, че там е "вътрешната" им тоалетна...
Преди повече от 300 години селото не се е намирало на това място. Било е недалеч в сегашната гора. Обаче идва чумата и умират много хора.
В тогавашното гробище имало доста надгробни плочи обърнати наобратно. Тогава един овчар дядо Мързо харесал сегашното място заради изворите и със семейството си се заселват тук. Бягайки от чумата и другите селяни бързо заселват мястото. Селото тогава са го нарекли на овчаря - Мързево и дълго време е носело това име.
Следващата ни спирка беше някакъв параклис дълбоко в самата гора. За него ни разказаха от село Кости. За мен беше просто разходка в гората, обаче въобще не съм предполагал какво преживяване ме очаква. Оставихме колата и поехме по горския път.
Тук се усещаш дъха в онази легендарна Странджанска дъбова гора. Отвсякъде пееха птици. Странното е, че на нашите мутирали уши им трябваше известно време да приемат птичите песни. Да осъзнаят, че всъщност нормалното е да се чуват птичи песни около нас, а не да се приемат, като някакво изключение.
Единствено неприятно усещане създаваха стотиците малки мушици, които се движиха постоянно пред очите ни и реално не можеш да стоиш с отворени очи дълго време. Накрая им намерих цаката. Като си сложих слънчевите очила можех спокойно да ги наблюдавам как се блъскат в стъклата.
След повече от половин час вървене стигнахме до параклиса насред гората.
Много интересно е сама постройка, далеч километри от населени места. Духът и живинката на една къща се дава от хората, които я обитават. Когато никой не живее в един дом казваме, че той е пуст. Много дълбок смисъл има в думата "пуст". В израза "пуста опустяла" смисъла е в посока прокълната, изоставена, забравена. Също красноречива е и думата "оПУСТошение". В същия момент, това е параклис, храм и не можем да кажем, че е лишен от съдържание и духовност. И тук живинката и духовноста идва не толкова от човешкия, а от Божия Дух.
Параклиса се казваше "Св. Троица" и излкючително много му се радвах, защото тук името Исус Христос и Св. Троица се чуват рядко.
Вътре беше доста тъмно. Малко светлина едва се процеждаше през капаците на прозорците. В абсидата имаше няколко икони, свещи, нахвърляни стотинки. Скромно, но истинско.
Замълчахме и се заслушахме в тишината. Тогава се замислих как хората сме свикнали да говорим, да спорим, да сме компетентни, да парадираме. И колко сме отвикнали да СЛУШАМЕ. А това е безценно качество - да замълчиш, да останеш сам със себе си и да се вслушаш.
Но изненадата тепърва предстоеше. Обърнахме се да излизаме и зад нас в тъмното се забелязаха някакви греди, стъпало и пръст. Слязохме и до нас в пода се появи голяма дупка. Светнах с телефона. Това бяха някакви стълби надолу и не им се виждаше края.
Върнах се за свещ. Хубаво, че имаше една голяма. Така се спуснахме надолу по петнайсетина стълби. Вървяхме съвсем бавно да не загасне пламъка.
Там където свършваха стъпалата имаше площадка и пред нея нова голяма дупка без стъпала.
Не виждах дъното и добре, че светваше светкавицата на фотоапарата, ама за секунда! В момента, в който угаснеше светкавицата наставаше мрак. Свещта светеше, колкото да си виждам ръката. До тук бяхме поне два етажа под земята. Дупката пред мен беше още 3 метра надолу.
Обърнах се да си тръгваме и ме лъхна хлад. Зад мен имаше други стълби извиващи още надолу.
Тук ми пробягаха мравки по главата и тялото. Не беше страх, но чувството беше особено. Усещаш се като тленно, земно, живо същество дълбоко на тъмно под земята и осъзнаваш, че света не се върти около теб. Че всъщност сме раними и слаби, ако останем сами. Замислих се, какво е Светлината и какво е тъмнината! Като символика и като същност.
Замислете се, ако от утре вече няма да има Слънце??? Как би протекъл един ваш ден? Как ще се промени въобще живота ви? Какво ще стане на земята? И до кога ще просъществува??? А сега ви моля да си помислите: Кой е Слънцето??? Кой е Живота?
И осъзнаваме ли, че всичко това ни е даром !
Слязохме още петнайсетина съпала и долу се заравни. По земята бяха копали иманяри.
В дъното на тунела имаше заоблена част и положена икона на Св. Троица.
Параклиса Св. Троица е построен над входа на тази малка пещера, която се е използвала, като светилище още от тракийско време. Действително долу не е много широко, но със сигурност обекта е имал своето религиозно предназначение. При разкопки тук са намерени два черепа на глигани. Това говори вероятно за култа към бога Бендида (според Н. Тулешков )
И обратно нагоре.
Навън имаше чудесно направени маса с пейки и навес.
Това място със сигурност няма да го забравя и параклиса за мен вече не беше "някакъв", а уникалния "параклис св. Троица".
Забързахме по обратния път, защото имахме още набелязани обекти за деня.
Интуицията - магия или реалност
Странджа магия или реалност - с. Кости
Странджа магия или реалност - с. Българи
Странджа магия или реалност - с. Кости
Странджа магия или реалност - с. Българи
За шипковия мармалад
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Скъпи интелектуалци,Емануела Ви го рекна...
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Скъпи интелектуалци,Емануела Ви го рекна...
Следващ постинг
Предишен постинг
Толкова малко знаем за Странджанския край. Впечатлението е за беден край, за скромна, примитивна архитектура.
И за хубави, сърдечни хора.
Поздрави!
цитирайИ за хубави, сърдечни хора.
Поздрави!
всичко това ни е даром!
дарени сме със слънце - светлина, и дъжд, и сняг, реки и планини, морее, какво ли още не ... и трябва да го ценим - светът, подарен ни с раждането
цитирайдарени сме със слънце - светлина, и дъжд, и сняг, реки и планини, морее, какво ли още не ... и трябва да го ценим - светът, подарен ни с раждането
Блазе ти, напълнил си очите и душата си с красота!
цитирайЧудесен постинг!
цитирайПрав си бат, Санде! Много малко знаем за Странджа.
Поздрави приятелю :-)
цитирайПоздрави приятелю :-)
Както са ме налегнали проблемите напоследък, се изкушавам, да си дигна дисагите, и да изчезна в този Рай ...
БЛАГОДАРЯ ТИ ИВО!
цитирайБЛАГОДАРЯ ТИ ИВО!
Благодаря ти, че си усетила повествованието ми.
Поздрави :-)
цитирайПоздрави :-)
Радвам се да те видя! Прав си, това пътуване остави дълбоки впечатления в нас и затова ме провокира да напиша това.
Поздрави :-)
цитирайПоздрави :-)
Хей, Любчо! :-) Здравей приятелю :-)
цитирайСега недей да ходиш там. Студено е и сняг дори няма. Хайде налято май - юни месец може да идем заедно :-)
Поздрави Алекс :-)
цитирайПоздрави Алекс :-)
Прекрасен постинг, има от всичко в него, параклис, природа, пещера, пък и подходящо музикално оформление. Поздрави!!
цитирайСтарая се! :-) ;-)
цитирайче аз ще те послушам и ще замълча! И дано Бог ми даде чуващи уши, виждащи очи и меко сърце, та да разбера :) Поздрави!
цитирайСложих постинга ти в блогвълна "Уникалните места в България", която започва пак с твой постинг.
цитирайе особено място и се радвам, че Мария ни упъти за него. А и добре, че имаше свещ, иначе в мрака нямаше как да открием това богатсвто, което съществува от много далечно време навярно...
А едно място е пусто, докато не се изпълни с Дух от Бога. А интересното за Духа е, че на човек е дадено да го призовава!
А и други въпроси изникнаха в мен. А те са свързани с Парорийския манастир, който е бил свързан с учението на исихастите и по специално с неговия основател - Григорий Синаит. Толкова тайни крие тази свещена планина! И провокира интерес в нас :).
Поздравления за написаното! Казвала ли съм ти, че си добър разказвач :).
цитирайА едно място е пусто, докато не се изпълни с Дух от Бога. А интересното за Духа е, че на човек е дадено да го призовава!
А и други въпроси изникнаха в мен. А те са свързани с Парорийския манастир, който е бил свързан с учението на исихастите и по специално с неговия основател - Григорий Синаит. Толкова тайни крие тази свещена планина! И провокира интерес в нас :).
Поздравления за написаното! Казвала ли съм ти, че си добър разказвач :).
Благодаря ти Харви! Поздрави :-) :-) :-)
цитирайБлагодаря ти за блог - вълната! Аз за такива неща не се сещам. Благодаря! :-)
цитирайwhitepigeon написа:
Радвам се да те видя! Прав си, това пътуване остави дълбоки впечатления в нас и затова ме провокира да напиша това.
Поздрави :-)
Поздрави :-)
Благодаря ти, че сподели с нас!
Като гнезда на лястовици, измътили и отлетели са киприте къщички. Гиздави свидетели на отминала тиха любов и много жар, и огън, и топлота от домашното огнище, изнизали се във времето през дебелите угаснали комини. Сега тук времето тече като равна река, която се чуди на къде да хване и водите й почти са спрели. А са планински води, прозрачни и чисти........за да таят живот.
цитирайОписанието, което си изразил с думи е очарователно, живо и фантастично. Пишеш чудесно. Удивително!
Поздрави :-)
цитирайПоздрави :-)
21.
анонимен -
Pokana
20.01.2011 10:10
20.01.2011 10:10
Posetete i selo golyamo Bukovo.
цитирайСело Голямо буково беше в палновете ни да го посетим след Голямо буковския манастир. Идвахме по пътя от Босна и отбивката наляво за манастира ни се стори път на горското. Така го отминахме. Табела естествено нямаше. А след заобиколката, не ни се връщаше още 20-тина километра. Така,че понякога заради една табелка, хората просто отминават. Другия път вече ги знаем и ще го посетим.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Става ти някак хубаво и някак душата ти се стопля......
Поздравления за чудесните фотоси!
цитирайПоздравления за чудесните фотоси!
Много се радвам, че сте срещнали леля Жора! И нас така преди 3 години една жена усмихната и приказлива ни покани под асмата и от тогава не пропускаме да минем през Мързево да я видим!:)))
цитирайБлагодаря ти! :-)
цитирайРадвам се, че си посетил това място. Убеден съм, че си усетил разказа ми.
Поздрави :-)
цитирайПоздрави :-)
НЕВЕРОЯТЕН ПОСТИНГ И ТЕЗИ СТЪПАЛА..
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" трета част
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" трета част
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Разбира се Джу :-)
цитирай
29.
анонимен -
Невероятна...
25.01.2011 19:33
25.01.2011 19:33
и толкова вълнуваща разходка!Благодаря!
цитирайБраво! Страхотен пътепис!
Има нещо магическо в Странджа...
цитирайИма нещо магическо в Странджа...
Не съм ходила по тези места, а и от разказа лъха топлина.
цитирай
32.
анонимен -
Малко помощ
10.02.2011 12:42
10.02.2011 12:42
Здравейте,
може ли някой да даде по-подробди напътствия как се стига до това уникално място?
Благодаря предварително!
цитирайможе ли някой да даде по-подробди напътствия как се стига до това уникално място?
Благодаря предварително!
Благодаря ви приятели :-)
цитирайПътя за параклиса може да намериш, ако пътуваш от Кондолово за Визица. Стигаш до разклон, наляво за Граматиково. Ти хващаш надясно за Визица. След около 2 км в ляво се вижда синя табелка със стрелка "параклис св. Троица". Това е чер път на горското стопанство. върви се само по него. На едно място се раздвоява, не е от значение кой път ще се хване защото после се събират. Ние минахме по левия. За 30 мин. се стига до параклиса. Успех!
цитирай
35.
анонимен -
whitepigeon
11.02.2011 09:12
11.02.2011 09:12
Благодаря! Непременно ще посетя това място!
цитирай