Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2011 16:47 - Странджа магия или реалност - с. Кондолово - парaклис "Св.Троица"
Автор: whitepigeon Категория: Туризъм   
Прочетен: 25553 Коментари: 35 Гласове:
40

Последна промяна: 19.01.2011 17:10




                                                                с. Кондолово


Пред нас се беше ширнала Странджа, като огромни зелени вълни, докъдето поглед стига. И някъде там отивахме ние без да знаем точно къде. Без да подозираме, че потъваме все по-дълбоко в ЕНИГМАТА Странджа.

image


Преминавахме през огромни масиви дъбови гори. Лошо впечатление правеше единственото нещо плод на човешкия "гений" и безхаберие: - лошия път!
След един завой влязохме в село Кондолово.

image


Любопитни къщи започнаха да надничат иззад баирчетата или скрити зад високите дървета и храсталак.

image


Взрив от любопитсво и прехлас от старите малки къщички, ме накара едва ли не веднага да спра колата, за да ги разгледам. Паркирахме на центъра до една нова църквичка. До нея бяха руините на училището, а срещу тях затворения магазин. Нямаше жива душа! 

image


image


Слад кратка разходка по уличките наближихме една жена, която от далеч ни наблюдаваше и с голяма усмивка ни покани, нас непознатите, да влезем в дома й. Седнахме под лозницата и ни почерпи с ябълки.

image


image


Искаше да си поприказва с някого, а и ние също. Разказа ни надълго историята на селото. Продължихме разходката си по горната махала.

image


Това бяха десетина стари автентични къщи.

image


image


Тук за първи път забелязах, колко са малки старите странджански къщи.

image


Друго характерно за тях е обкования външно с широки дъски горен живущ етаж и огромния комин. За жалост никой не живееше вече в тия архитектурни миниатюри - къщички.

image 


image


На тия дърва ни посрещна приказлива и емоционална жена.

image


Това Странджанци са много топли и гостоприемни хора. Ако замръкнеш в някое село няма да се наложи да спиш под открито небе. Веднага ще те поканят, подслонят и нагостят. А какви истории ще ти разказват... щото тук легендите нямат край.

image

Някои къщи бяха вече половинести.

image


Село Кондолово носи името на Георги Кондолов -  герой от Преображенското въстание.

image


  С четата си се укривали в селото, когато е бил обкръжен от турците. Жените събрали и ги преоблекли в женски сукмани и роби, дали им и харкуми (бакъри) с кобилици. И по този начин ни разказаха, че успели да се измъкнат. 

image


Тогавашната църква често е била използвана от комитите за скривалище. Обаче я събарят по време на Соц-а, за да прокарат пътя. Съответно са съборени една дузина стари автентични къщи. В момента жителите са около 15 души.

image


Интересен елемент от старите къщи е обкованата плътно с дъски тераса така, че нищо не се вижда отвън. Нарекоха я "вратинка" Оказа се, че там е "вътрешната" им тоалетна...

image


Преди повече от 300 години селото не се е намирало на това място. Било е недалеч в сегашната гора. Обаче идва чумата и умират много хора.

image


В тогавашното гробище имало доста надгробни плочи обърнати наобратно. Тогава един овчар дядо Мързо харесал сегашното място заради изворите и със семейството си се заселват тук. Бягайки от чумата и другите селяни бързо заселват мястото. Селото тогава са го нарекли на овчаря - Мързево и дълго време е носело това име.

image


Следващата ни спирка беше някакъв параклис дълбоко в самата гора. За него ни разказаха от село Кости. За мен беше просто разходка в гората, обаче въобще не съм предполагал какво преживяване ме очаква. Оставихме колата и поехме по горския път.

image


Тук се усещаш дъха в онази легендарна Странджанска дъбова гора. Отвсякъде пееха птици. Странното е, че на нашите мутирали уши им трябваше известно време да приемат птичите песни. Да осъзнаят, че всъщност нормалното е да се чуват птичи песни около нас, а не да се приемат, като някакво изключение.

image

Единствено неприятно усещане създаваха стотиците малки мушици, които се движиха постоянно пред очите ни и реално не можеш да стоиш с отворени очи дълго време. Накрая им намерих цаката. Като си сложих слънчевите очила можех спокойно да ги наблюдавам как се блъскат в стъклата.

image


След повече от половин час вървене стигнахме до параклиса насред гората.

image


Много интересно е сама постройка, далеч километри от населени места. Духът и живинката на една къща се дава от хората, които я обитават. Когато никой не живее в един дом казваме, че той е пуст. Много дълбок смисъл има в думата "пуст". В израза "пуста опустяла" смисъла е в посока прокълната, изоставена, забравена. Също красноречива е и думата "оПУСТошение".  В същия момент, това е параклис, храм и не можем да кажем, че е лишен от съдържание и духовност. И тук живинката и духовноста идва не толкова от човешкия, а от Божия Дух.

image


Параклиса се казваше "Св. Троица" и излкючително много му се радвах, защото тук името Исус Христос и Св. Троица се чуват рядко.

image


  Вътре беше доста тъмно. Малко светлина едва се процеждаше през капаците на прозорците. В абсидата имаше няколко икони, свещи, нахвърляни стотинки. Скромно, но истинско. 
Замълчахме и се заслушахме в тишината. Тогава се замислих как хората сме свикнали да говорим, да спорим, да сме компетентни, да парадираме. И колко сме отвикнали да СЛУШАМЕ. А това е безценно качество - да  замълчиш, да останеш сам със себе си и да се вслушаш.

image

Но изненадата тепърва предстоеше. Обърнахме се да излизаме и зад нас в тъмното се забелязаха някакви греди, стъпало и пръст. Слязохме и до нас в пода се появи голяма дупка. Светнах с телефона. Това бяха някакви стълби надолу и не им се виждаше края.

image

Върнах се за свещ. Хубаво, че имаше една голяма. Така се спуснахме надолу по петнайсетина стълби. Вървяхме съвсем бавно да не загасне пламъка.

image

Там където свършваха стъпалата имаше площадка и пред нея нова голяма дупка без стъпала.

image

  Не виждах дъното и добре, че светваше светкавицата на фотоапарата, ама за секунда! В момента, в който угаснеше светкавицата наставаше мрак. Свещта светеше, колкото да си виждам ръката. До тук бяхме поне два етажа под земята. Дупката пред мен беше още 3 метра надолу.

image


Обърнах се да си тръгваме и ме лъхна хлад. Зад мен имаше други стълби извиващи още надолу. 

image


image

Тук ми пробягаха мравки по главата и тялото. Не беше страх, но чувството беше особено. Усещаш се като тленно, земно, живо същество дълбоко на тъмно под земята и осъзнаваш, че света не се върти около теб. Че всъщност сме раними и слаби, ако останем сами. Замислих се, какво е Светлината и какво е тъмнината! Като символика и като същност.
Замислете се, ако от утре вече няма да има Слънце??? Как би протекъл един ваш ден? Как ще се промени въобще живота ви? Какво ще стане на земята? И до кога ще просъществува??? А сега ви моля да си помислите: Кой е Слънцето??? Кой е Живота?

И осъзнаваме ли, че всичко това ни е даром !

image


Слязохме още петнайсетина съпала и долу се заравни. По земята бяха копали иманяри.

image


В дъното на тунела имаше заоблена част и положена икона на Св. Троица.

image


  Параклиса Св. Троица е построен над входа на тази малка пещера, която се е използвала, като светилище още от тракийско време. Действително долу не е много широко, но със сигурност обекта е имал своето религиозно предназначение. При разкопки тук са намерени два черепа на глигани. Това говори вероятно за култа към бога Бендида (според Н. Тулешков )
И обратно нагоре.

image

Навън имаше чудесно направени маса с пейки и навес.

image


Това място със сигурност няма да го забравя и параклиса за мен вече не беше "някакъв",  а уникалния "параклис св. Троица". 
Забързахме по обратния път, защото имахме още набелязани обекти за деня.

image



 



Гласувай:
40
0



1. sande - Интересно пътешествие сте направили ...
19.01.2011 17:08
Толкова малко знаем за Странджанския край. Впечатлението е за беден край, за скромна, примитивна архитектура.
И за хубави, сърдечни хора.

Поздрави!
цитирай
2. martiniki - така е
19.01.2011 17:43
всичко това ни е даром!

дарени сме със слънце - светлина, и дъжд, и сняг, реки и планини, морее, какво ли още не ... и трябва да го ценим - светът, подарен ни с раждането
цитирай
3. sparotok - блазе ти
19.01.2011 17:47
Блазе ти, напълнил си очите и душата си с красота!
цитирай
4. lubara - Поздрави, whitepigeon !
19.01.2011 17:50
Чудесен постинг!
цитирай
5. whitepigeon - sande
19.01.2011 18:44
Прав си бат, Санде! Много малко знаем за Странджа.
Поздрави приятелю :-)
цитирай
6. pevetsa - Както са ме налегнали проблемите ...
19.01.2011 18:49
Както са ме налегнали проблемите напоследък, се изкушавам, да си дигна дисагите, и да изчезна в този Рай ...
БЛАГОДАРЯ ТИ ИВО!
цитирай
7. whitepigeon - Марти
19.01.2011 18:50
Благодаря ти, че си усетила повествованието ми.
Поздрави :-)
цитирай
8. whitepigeon - sparotok
19.01.2011 18:59
Радвам се да те видя! Прав си, това пътуване остави дълбоки впечатления в нас и затова ме провокира да напиша това.
Поздрави :-)
цитирай
9. whitepigeon - Хей, Любчо! :-) Здравей приятелю ...
19.01.2011 19:02
Хей, Любчо! :-) Здравей приятелю :-)
цитирай
10. whitepigeon - pevetsa
19.01.2011 19:04
Сега недей да ходиш там. Студено е и сняг дори няма. Хайде налято май - юни месец може да идем заедно :-)

Поздрави Алекс :-)
цитирай
11. kasnaprolet9999 - Прекрасен постинг, има от всичко в ...
19.01.2011 20:30
Прекрасен постинг, има от всичко в него, параклис, природа, пещера, пък и подходящо музикално оформление. Поздрави!!
цитирай
12. whitepigeon - kasnaprolet9999
19.01.2011 20:50
Старая се! :-) ;-)
цитирай
13. harvi - Толкова ти е силен постинга и толкова силни неща казваш и показваш,
19.01.2011 21:19
че аз ще те послушам и ще замълча! И дано Бог ми даде чуващи уши, виждащи очи и меко сърце, та да разбера :) Поздрави!
цитирай
14. kasnaprolet9999 - Сложих постинга ти в блогвълна &...
19.01.2011 22:06
Сложих постинга ти в блогвълна "Уникалните места в България", която започва пак с твой постинг.
цитирай
15. zvezdichka - Този параклис
19.01.2011 22:10
е особено място и се радвам, че Мария ни упъти за него. А и добре, че имаше свещ, иначе в мрака нямаше как да открием това богатсвто, което съществува от много далечно време навярно...
А едно място е пусто, докато не се изпълни с Дух от Бога. А интересното за Духа е, че на човек е дадено да го призовава!
А и други въпроси изникнаха в мен. А те са свързани с Парорийския манастир, който е бил свързан с учението на исихастите и по специално с неговия основател - Григорий Синаит. Толкова тайни крие тази свещена планина! И провокира интерес в нас :).
Поздравления за написаното! Казвала ли съм ти, че си добър разказвач :).
цитирай
16. whitepigeon - Благодаря ти Харви! Поздрави :-) ...
19.01.2011 22:28
Благодаря ти Харви! Поздрави :-) :-) :-)
цитирай
17. whitepigeon - kasnaprolet9999
19.01.2011 22:30
Благодаря ти за блог - вълната! Аз за такива неща не се сещам. Благодаря! :-)
цитирай
18. sparotok - благодаря
20.01.2011 00:15
whitepigeon написа:
Радвам се да те видя! Прав си, това пътуване остави дълбоки впечатления в нас и затова ме провокира да напиша това.
Поздрави :-)


Благодаря ти, че сподели с нас!
цитирай
19. tomdju - Мекотата на постинга ме размекна и размечта в миналото.
20.01.2011 00:51
Като гнезда на лястовици, измътили и отлетели са киприте къщички. Гиздави свидетели на отминала тиха любов и много жар, и огън, и топлота от домашното огнище, изнизали се във времето през дебелите угаснали комини. Сега тук времето тече като равна река, която се чуди на къде да хване и водите й почти са спрели. А са планински води, прозрачни и чисти........за да таят живот.
цитирай
20. whitepigeon - tomdju
20.01.2011 10:09
Описанието, което си изразил с думи е очарователно, живо и фантастично. Пишеш чудесно. Удивително!
Поздрави :-)
цитирай
21. анонимен - Pokana
20.01.2011 10:10
Posetete i selo golyamo Bukovo.
цитирай
22. whitepigeon - Село Голямо буково беше в палновете ...
20.01.2011 10:26
Село Голямо буково беше в палновете ни да го посетим след Голямо буковския манастир. Идвахме по пътя от Босна и отбивката наляво за манастира ни се стори път на горското. Така го отминахме. Табела естествено нямаше. А след заобиколката, не ни се връщаше още 20-тина километра. Така,че понякога заради една табелка, хората просто отминават. Другия път вече ги знаем и ще го посетим.
Поздрави!
цитирай
23. priqtel12 - Прекрасно е да се потопиш в тази магия.....
20.01.2011 17:54
Става ти някак хубаво и някак душата ти се стопля......
Поздравления за чудесните фотоси!
цитирай
24. svetlo - Еха!:)
24.01.2011 15:12
Много се радвам, че сте срещнали леля Жора! И нас така преди 3 години една жена усмихната и приказлива ни покани под асмата и от тогава не пропускаме да минем през Мързево да я видим!:)))
цитирай
25. whitepigeon - priqtel12
24.01.2011 19:35
Благодаря ти! :-)
цитирай
26. whitepigeon - svetlo
24.01.2011 19:41
Радвам се, че си посетил това място. Убеден съм, че си усетил разказа ми.
Поздрави :-)
цитирай
27. yuliya2006 - НЕВЕРОЯТЕН ПОСТИНГ И ТЕЗИ СТЪПАЛА. ...
24.01.2011 22:12
НЕВЕРОЯТЕН ПОСТИНГ И ТЕЗИ СТЪПАЛА..

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" трета част

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
28. whitepigeon - Разбира се Джу :-)
25.01.2011 09:47
Разбира се Джу :-)
цитирай
29. анонимен - Невероятна...
25.01.2011 19:33
и толкова вълнуваща разходка!Благодаря!
цитирай
30. 4aiotgluhar4e - Браво! Страхотен пътепис! Има ...
25.01.2011 23:52
Браво! Страхотен пътепис!
Има нещо магическо в Странджа...
цитирай
31. sestra - Много благодаря за пътеписа.
30.01.2011 08:27
Не съм ходила по тези места, а и от разказа лъха топлина.
цитирай
32. анонимен - Малко помощ
10.02.2011 12:42
Здравейте,
може ли някой да даде по-подробди напътствия как се стига до това уникално място?
Благодаря предварително!
цитирай
33. whitepigeon - 29. анонимен, 30. 4aiotgluhar4e, 31. sestra
10.02.2011 21:37
Благодаря ви приятели :-)
цитирай
34. whitepigeon - 32. анонимен - Малко помощ
10.02.2011 21:47
Пътя за параклиса може да намериш, ако пътуваш от Кондолово за Визица. Стигаш до разклон, наляво за Граматиково. Ти хващаш надясно за Визица. След около 2 км в ляво се вижда синя табелка със стрелка "параклис св. Троица". Това е чер път на горското стопанство. върви се само по него. На едно място се раздвоява, не е от значение кой път ще се хване защото после се събират. Ние минахме по левия. За 30 мин. се стига до параклиса. Успех!
цитирай
35. анонимен - whitepigeon
11.02.2011 09:12
Благодаря! Непременно ще посетя това място!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: whitepigeon
Категория: Туризъм
Прочетен: 703380
Постинги: 39
Коментари: 935
Гласове: 3556
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930