Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2010 23:34 - Странджа магия или реалност - с. Кости
Автор: whitepigeon Категория: Туризъм   
Прочетен: 42067 Коментари: 46 Гласове:
32

Последна промяна: 19.11.2010 23:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                                      село Кости
 




Интересно и интригуващо място е Странжа!
Вече няколко месеца се мъча да си отговоря - Защо? Преглеждах снимки, припомням си разговори, спомени и отговора е в това, че тя повече пленява и омагьосва, от колкото открива своите тайни.


image


image


И при мен се получи същото:  Имах един списък с въпроси, на които търсих отговор в това наше пътуване из Странджа. Парадокса е, че си тръгнах с много повече въпроси. И от едно обикновенно пътуване се превърна в един извор на размисъл и загадки, за които ще трябва да напиша няколко теми и мисля да ги споделя с вас.


image


Тaзи мистична планина е като живо същество - древна, мъдра, изтрадала и потайна.


image

Основния маршут, които си начертахме предварително се определяше от нестинарската традиция и съответно започнахме от селата Кости и Българи. Освен нестинарството проявихме интерес и към християнските традиции, археологията, фолклора и естествено красивата природа.


image 



image


Нашето пътуване започна от село Кости.


image


Спряхме по обяд на площада, на който въпреки големия пек се движиха доста хора. Учудващо работиха и двата магазина, кръчмата и читалището, в което имаше и етнографска експозиция.


image


Имаше табела, която описваше село Кости, като "БИВШО" нестинарско селище??? Още от тук започнаха въпросите.


image


Първо се шмугнахме в читалището.


image


Посрещна ни работещата там жена и сладкодумно ни разказа за музейната сбирка, за селото, за нестинарите и църквата. Опъти ни и към кого да се обърнем за нощувка.


image


Колебаехме се дали да спим на палатки до река Велека или да бъдем в къща за гости и да общуваме с местните хора. Избрахме второто. Все пак нашата цел беше да се докоснем до интересни хора, традиции, митове и легенди.


image


Историята на селото е интересна и може да се прочете от тази снимка:


image


Тук хората с право се гордеят с църквата си. (Тя една от най големите и красиви в Странджа.) Първоначално село Кости е било гръцко и църквата се е казавала "Константин и Елена". По време на Преображенското въстание турците я запалват. През 1909 г. тук са дошли българите. Църквата е била възстановена, но е  неосветена. И когато българите решават да я осветят, те я прекръстват на "Св. Св. Кирил и Методий".  На гърците, които идват да видят селото на предците си, им е много мъчно от този факт.  Случайно или не от преименуването на църквата в Кости няма местни истински нестинари.


image

Ето и малко информация за нея.

 
image


Въпреки, че е "бившо" нестинарско село, всяка година тук се провеждат нестинарски игри. Само, че всички хора тук признават, че това не са истински нестинари. ??? Отново въпроси! Тези танцьори ще ги нарека "Огнеходци". А каква е разликата между Нестинар и Огнеходец, ще се спра подробно в следващите теми - конкретни за нестинарството. 


image


Отседнахме при Мария. Оказа се невероятен човек, усмихната, приказлива и много гостоприемна. С интерес и желание сподели нашите интереси за селото и ни съдейства изключително много да се срещнем с възрастни и знаещи хора. А каква баница ни завъртя нашата стопанка набързо...мммм...! 


image



image


Мария ни разказва интресни истории и после ни разведе из околностите на селото.


image 



image


Отправихме се към параклиса св. Илия, които се намира до 14 много-вековни дъба.


image


Всъщност август месец са отрязали още два от тях и са останали само 12. Ето един от съборените великани....... Когато тия дървета са били 200 годишни, все още е било турско робство. А американската държава не е съществувала на картата.
Какво ни пречи, сега да ги резнем....!!!!?  Нямам думи!

image

Огромни, могъщи дървета.

 
image

На следващия ден от разказа на една възрастна жена разбрахме, че дърветата, някога са били не 14, а цяла кория (гора), все такива огромни. Ама вече ги няма! А за поголовната сеч в цяла Странджа и България да не говорим.

Параклиса св. Илия е гордоста на Костийци. 


image



image


Една змия си беше оставила кожата в параклиса.


image


За параклиса, няма сведения откога съществува.
Всички го помнят от детството си, когато тук се е провеждал голям празник на селото. Тичали са деца, свирила е музика, раздавал се е курбан ......  Било е !


image


На поляната имаше огромен килим от ароматна ментата и други билки.


image



image


След поляната видяхме Велека.


image


Тук една циганка си переше в реката.  Въпреки бедноста тази жена вероятно е много по свободна от повечето от нас.


image


image


В аритектурата на селото присъстват стари къщи, които са строени по времето, когато селото е било с гръцко население. 


image



image

 

image

По залез от далеко се чуват хлопките и животните се прибират в къщи.

image


Посетихме и местната забележителност Водопада, но това макро повече ми хареса от самия водопад.


image


По пътя видяхме Конака на нестинарите в Кости "Св. Константин и Елена". Всяка година тук идват гръцки нестинари на това място и танцуват върху жаравата под съпровода на цигулки и тъпан.  А характерното за българите е, че се танцува само с гайда и тъпан.


image


Видяхме и прочутата Странджанска зеленика.


image



image


На следващия ден се срещнахме и разговаряхме с две възрастни жени, които са били свидетелки на истинския нестинарски обряд преди много години.

image


Изключително интересни разговори проведохме. И някой мои въпроси на лаик, започнаха леко да се избистрят. Говорихме за стари рецепти, за вече позабравения бит на българина, за Любовта и семейството, за Вярата, за оцеляването в жестоките времена, за хляба, за неща и спомени, които със всяка загуба на възрастен човек, си отиват безвъзвратно.


image


Ето една Достойна българка. Тази жена е била жив архив.
И не само, че е знаела и помнила, но най-важното. Тя е успяла е да предаде за поколенията безценното  фолклорно богатство. В тази връзка искам да кажа, че има хора с определена мисия. Често без самите те да подозират, са носители на ценна информация и от тяхната мъдрост и действия, зависи да я предадат. В историята има много случаи, когато в ръцете, делата и мъдроста на един човек е концентрирана съдбата на хора държави, та дори и на цялата човешка историята. Понякога Човек е роден да произнесе една единствена дума, която отеква с тътена на великан и да поведе цял народ. Понякога друг е роден да се усмихне и очарова някой владетел и да предотврати война. А трети е роден с Духовната си харизма да спасява души.


image

Добро впечатление ми направи отношението между хората тук. Постоянно се събират веселят се и си помагат. Нашата стопанка има няколко приятелки, с които постоянно са заедно и често си организират разходки. Даже след 4 дни щяхме да се срещнем с цялата им група в Малко Търново и да изкараме незабравима вечер с техните песни, автентичен Стражански фоклор. Но за това ...по късно.


image 



image


Останахме с незабравими преживявания от Кости и с няколко добри приятели в повече.

image

Следващия ден продължихме към сърцето на нестинарския обряд - село Българи. 
За него е следващата ми тема.


image

 



Гласувай:
32



1. kasnaprolet9999 - Чудесно място си ни показал, много ...
20.11.2010 00:05
Чудесно място си ни показал, много българско и най-хубавото е, че има живот в него, не е изоставено, както много други сила в този край. Снимките ти са чудесни, както и информацията, която си ни поднесъл. Браво, че има такива хора с големи сърца, като Мария и Плума. Видях зелениката и искам да попитам дали има лечебни свойства или се отглежда като декоративно растение?
цитирай
2. whitepigeon - Здравей Късна пролет :-) Зеле...
20.11.2010 00:19
Здравей Късна пролет :-)
Зелениката вирее само в някой райони на Странджа и поради това е местната гордост и предполагам затова е толкова легендарна. Незнам дали има лечебни свойства, но знам, че всяка тревичка, листенце и храстче са някаква билка. Само, че дали я знаят хората.
Поздрави ;-)
цитирай
3. zvezdichka - Ще остане още
20.11.2010 00:31
едно незабравимо пътуване, пълно в много изненади, красиви моменти, гледки, изгреви, пясъци, вълни и звездно небе, примаваща природа с дъбови гори с много жужащи и нахални мушички, многото параклиси, отличаващи се със своята простота, красивите странджански къщи, любезни домакини, обезлюдените на места къщурки, големите комини, многото старини, скътани в недрата на Странджа, благозвучния странджански фолклор, стана и красивите черги, липсващите табелки за дадени обекти и най-важното - топлите странджани, с които се запознахме и които заемат място в сърцата ни и осветляват спомените ни :).
Поздравявам те за този постиг!
И те прегръщам топло!!!
цитирай
4. mileidi46 - Приятелю,
20.11.2010 00:40
При теб трябва да се влиза на пръсти,мълчаливо...за да може да се улови всеки шепот на времето в което ни въвеждаш..и да не се изгуби магията на момента, на завръщане във времето..
Радвам се,че те има..
Всъщност..малко късно разбрах,че има една ,,звездичка'',която те топли в тази магия.Прегръдки за двамата..:))
цитирай
5. whitepigeon - Миледи
20.11.2010 08:13
Наистина имам една звездичка, която осветява пътя ми :-)
Благодаря ти!
цитирай
6. tili - Приятно ме изненада
20.11.2010 12:41
този пътепис. Навлязох в неусетно във вашето пътешествие и чакам нетърпеливо продължението. Това лято и аз се докоснах за два дни до почти девствена Странджа и сега ме връщаш там. А за тези дъбове ми се плаче!!! Привет!
цитирай
7. whitepigeon - tili
20.11.2010 15:04
Ще има продължение, но свободното ми време липсва нещо.! Все пак скоро ще довърша следващата част. :-)
цитирай
8. анонимен - Поздрав от мен - Николинка Вълкова
20.11.2010 15:46
Н и к о л и н к а В ъ л к о в а


Нестинари

приказка за деца и възрастни


Много, много отдавна, преди близо четиринайсет века, кан Аспарух довел част от българския народ на Балканите, обединили се с българите, които брат му кан Кубер довел в земите около Охридското езеро в Македония, съюзили се със малобройните племена на славяните и траките, и обявили новата Българска държава.
Храбри войни били българите, конете им бързоноги, не препускали, а се носели като вихър по равната Добруджанска и Тракийска земя. Всички вървели с гордо изправени глави, защото са били чада на една държава със строги, но справедливи закони, където всички – българи, славяни, траки – имали равни права, а момите сами избирали момците за които да се оженят и да създадат многобройна челяд.
За няколко века България разширила границите си, които стигнали на юг до Странджа и Родопите, та чак до Егейско и Адриатическо море. Много нови територии се присъединявали към България по силата на мъдри договори с Византия, когато българските храбри войни са прогонвали нападателите на столицата им Константинопол. Въпреки това византийците били най-големите врагове на българите и много често нахлували в българските земи, като ограбвали и опожарявали богатите села и градчета.
А такова китно българско село в Странджа планина било село Ургари. Така византийците наричали селото, защото в него живеели само българи, но им е било трудно да произнасят правилно думата “булгари”, затова я видоизменили на “ургари”, което за тях означавало просто българи.
Работливи и много задружни били селяните от Ургари. Заедно орали плодородните ниви, заедно сеели и жънали, заедно празнували сватбите, а после пак всички заедно строили къщата на младоженците.
В Ургари живял и храбрият Нар – висок и едър, с буйна черна коса и красиви топли кафяви очи. Всички моми вехнели по левента, но той обичал красивата Нести от съседното село Кости. Сгодили се за Коледа и решили да вдигнат сватба третата неделя на месец май, три седмици преди жътвата.
Потеглили сватбарите от Ургари към село Кости да вземат булката, както е била традицията. В Ургари останали само децата и старците, които приготвяли гостбите за сватбената трапеза. А тя, трапезата, още от ранни зори била разпъната на мегдана в средата на селото, а край нея се гонели немирните дечица.
Улисани в играта и приготвянето на вкусните гостби, децата и старците не забелязали многобройните, въоръжени до зъби византийци, които нахлули в селото и тихомълком се промъкнали до мегдана. Кръвта се смразила в жилите на старците, децата утихнали и се скупчили до тях гледайки с изпъкнали от уплаха очички страшните свирепи византийци, които ги наобиколили, вързали децата с дебели конопени въжета, убили старците и седнали на трапезата да пируват. Само за час, изяли и изпили всичко, а после се отправили да грабят къщите. После подпалили селото и бързо препуснали към своята Византия.
А сватбарите, след като взели булката, заедно със нейните роднини се отправили обратно за Ургари. Слънцето вече залязло, а на неговото място застанала пълната месечина и безброй блестящи звездички. И тогава съзрели огнените езици и дима който се носел от селото. Хукнали в паника селяните съм Ургари. След тях боси, събули неудобните си нови обувки, хванати за ръце тичали младоженците Нар и Нести. Спъвали се, падали, ставали и пак тичали, за да стигнат час по-скоро до селото. Но докато стигнат, всички къщи вече били превърнати във жарава в средата на която пищели вързаните, уплашени до смърт деца.
Заплакали селяните, майките отчаяно затропали от крак на крак край жаравата, вдигали нагоре ръце молейки се на бог Тангра да направи чудо и да спаси децата. Гледала Нести ужасната картина и сърцето и се свило от болка. Без да мисли тръгнала боса през жаравата към вързаните деца. Последвал я и Нар. Дори не усещали парещите въглени под босите си крака.
Като видели селяните, че Нести и Нар стигнали до мегдана и развързали въжетата, втурнали се и те през жаравата и всеки грабвал по едно детенце за да го изведе от огнения ад. Когато изнесли и последното дете, седнали уморени в края на опожареното село. Всички с изненада видели, че въглените не са изгорили босите им краката, по тях нямало нито една рана.
Съградили отново селото си селяните, а на другата година пак на същия ден (21 май) решили да направят провалилата се сватбата на Нести и Нар. Събрали се всички на мегдана заедно със сватовете от село Кости, яли пили и се веселили до късно през нощта. Тогава Нести и Нар решили, да възпроизведат случилото се предната година, за да се помни и не се забраня никога какво е преживяло селото. Наклали огън, а когато дървата се превърнали в жарава ги разстлали и много селяни боси заиграли върху тях под звуците на тъпана.
От тогава, всяка година на този ден, селяните от Ургари и Кости се сбирали, палели огньове, а после мнозина влизали и танцували върху жаравата. В чест на красивата и смела Нести и мъжа и Нар, нарекли празника НЕСТИ-НАР-ство, а тези които се осмелявали да стъпят по горещите въглени – НЕСТИ-НАР-и. Постепенно, нестинарството се разпространило и из околните села.

Не спрели набезите на Византийците. Те не можели да се примирят с пищността с която се празнували езическите празници в България в чест на българския бог Тангра. Мислели, ако българите приемат Христовата вяра, по-лесно ще покорят и завладеят българския народ и техните земи. Когато на престола седнал мъдрият български цар Борис, за да спре набезите на византийците, се споразумял с тях, да покръсти българския народ, но в замяна да ни плащат голяма годишна рента, като им дава право свободно да строят християнските църкви по българските земи. А на народа обещал, че няма да забрани да празнуват Коледа, Бабин ден, нестинарския, кукерския и други езически празници, няма да им забрани да се закичват с червено-белите мартенички в първият ден на месец Март.
Построили византийците християнски църкви и изпратили там византийски попове за да просвещават народа в новата вяра. Надменни и фанатизирани християнин били византийските попове, със сърца пълни с омраза към всичко българско, към пищно празнуваните езически празници. Всячески се мъчили да накарат селяните да празнуват по същия начин и християнските празници. Когато видели, че това е невъзможно, решили християнските празници да се празнуват на същите дни когато се празнуват и езическите. Така на българската Коледа византийците започнали да празнуват Рождество Христово, а на 21 май, в деня на нестинарския празник заповядали да се празнува празника на светиите Константин и Елена.
И в село Ургари имало църква с фанатизиран и надменен поп. Мислел си той, че ще успее да накара селяните да се откажат от варварския езически празник Нестинарство. Денят преди 21 май ги заплашил:
- Бог ще ви накаже жестоко, ако утре вечерта не дойдете в църквата да почетете деня на светиите Константин и Елена!
- Но, вечерта ние празнуваме Нестинарския празник! – отвърнали му селяните. – Не може ли литургията да я направите сутринта, отче?
- Не може, безумни неверници! Дяволът се е вселил във душите ви, защото само едни дяволски изчадия могат да стъпват върху жар и да не им изгорят краката!
- Не ни обиждай, отче, и ни остави да празнуваме така, както душата ни иска! – отвърнали селяните.
- Вече сте християни, длъжни сте да почитате християнските ритуали! Иначе, Бог ще се разгневи и ще ви накаже – живи ще ви изгори! – продължил да ги заплашва попа.
Излязъл един мъдър пра-правнук на Нести и Нар, застанал срещу попа, изпънал гордо едрата си снага, изправил глава и казал:
- Ако почетем светиите Константин и Елена, ще ни оставиш ли да празнуваме нашия си Нестинарски празник?
- Да… – колебливо отвърнал попа.
- Добре тогава! Сега си иди, отче! Ще видиш утре как ще празнуваме!
На другия ден попа напразно чакал селяните в църквата. Чакал, чакал и като разбрал, че никой няма да дойде, се ядосал и тръгнал към мегдана, където се било сбрало цялото село. Като стигнал, отворил широко очи и онемял от изненада.
С вдигнати над главите си, украсени с цветя икони на светиите Константин и Елена, под звуците на тъпана, нестинарите тъпчели жаравата и огнени искри хвърчали нагоре към тъмното небе.
Гледал византийският поп чудното зрелище. Не можел да отрече, че българите са много мъдри хора, че с ум и досетливост съчетали езическия си ритуал с християнския празник. Разбрал, че силата на българския дух е по-силен дори от огнената стихия и не може да се сломи талкова лесно, както си е мислил той.
От тогава, до ден днешен на 21 май в селата Ургари и Кости, и в много други села от Странджа планина, източна Тракия, Родопите и Македония (там където са се преселили много селяни от село Ургари и Кости) се празнува Нестинарският празник. И ако човек се загледа внимателно в танца и движенията на нестинарите, непременно ще се сети за онези изплашени, отчаяни, обхванати от паника молещи се селяни, хванали се за главите, тропайки със ситни стъпки около опожареното си село, втурнали се през жаравата след Нести и Нар, за да спасят децата си.

19.юли.2008
А т и н а

Послеслов:

ТАНГРА – името на бога на древните българи. ТАНГРА или ТанНакРа е философското триединство на понятията ТАН (вселена), НАК (човек), РА (бог).

Ургари, Ургури – старите имена на днешното село Българи.

Освен в България, в селата Българи, Кости и Бродилово в Странджа планина, нестинарският ритуал се е запазил и в някои села в Източна Тракия, Македония и Родопите, които са в днешната територия на Гърция, но тези села от столетия са били чисто български, с българско население, което се е асимилирало с гръцкото, след несправедливото присъединяване на тези територии към Гърция, по силата на Букурещкият и Ньойски договори, след Балканската и Първата световна война.
цитирай
9. pevetsa - Аплодисменти за тази красота, п...
20.11.2010 18:52
Аплодисменти за тази красота, поднесена с чувство на гордост и умиление.
цитирай
10. godlieb - FUNDAMENTAL
20.11.2010 20:03
НАЗАД КЪМ НАРОДО! ДОКАТО ГО ИМА! НАЗАД КЪМ ПРИРОДАТА! ДОКАТО НЕ Е ОКОНЧАТЕЛНО УНИЩОЖЕНА! ЖАЛКО ЗА СТАРИТЕ ДЪБИЩА - КОЙТО ГИ Е ГЪТНАЛ - БОГ ДА ГО УБИЕ!
цитирай
11. whitepigeon - Н и к о л и н к а В ъ л к о в а
20.11.2010 21:37
Благодаря ти за хубавата приказка. За нестинарите ще напиша специална тема, но трябва много добра подготовка.
А за края на приказката... И аз от лятото размишлявами, че вероятно наистина така са направили българските нестинари за да се спасят от гонения и да се узаконят пред тогавашната власт.
Поздрави :-)
цитирай
12. whitepigeon - pevetsa
20.11.2010 21:39
Благодаря ти Приятелю :-)
цитирай
13. whitepigeon - godlieb
20.11.2010 21:43
Апсолютно си прав!
А който ги е отсякъл, може да посади един декар гора за наказание... :-)
цитирай
14. анонимен - Колко пъти се сещате за собственото Българско АЗ?
21.11.2010 08:41
За нас Българите, Българщината е незабележима, тя е в подсъзнанието ни. За вас гражданчетата, вие я откривате всеки път, когато отидете в някое село. И после я забравяте, защото тя е мимолетна, осъзната само за определен период от време. Селянията е спасявала и ще спаси Българщината, не увлечените в печалбарство и лек живот гражданчета. Българин е този, който не преоткрива всеки ден собствения си род, той го носи в подсъзнанието си, без да се досеща за това. Иначе, ние сме си селяндури и простаци, нали.
цитирай
15. martiniki - прекрасни снимки, благодаря за този повей
21.11.2010 08:49
магия, иреалност, позабравено добро е Странджа; зелениката я символизира съвсем точно - нужен е духовен взор, за да се открие и мъничко от тайнството на планината

имам едно любимо от години стихотворение на Крум Филипов, едно от най-силните, които съм чела за нестинарството

Нестинарка

Стъпваш толкова боса
в тoлкова много горяща трева.
Ти си истина. Хайде! Живите чакат.
Помня: в тъмния ъгъл на твойта икона
как диша горещо смъртта.
От нея бог се плези на всички.
Боже, как плаках!
Бог не вярваше, аз не вярвах.
Няма вярващи, има кървяща трева.
Мраморен дявол в краката ти духна.
Очите му-пещи отляха желязна сълза.
Видях го: рога си отчупи, прониза душата.
Прозвънна, пропука
и пръсна въглени в твойте крака.
Бог сочи в иконата най тъмния ъгъл
и лъже неверникът: там е смъртта.
Боже господи, виж нестинарката,
стига си лъгъл.
Тя безсмъртна стъпва в живота
с толкова боси крака.



Крум Филипов
цитирай
16. skribezium - whitepigeon,
21.11.2010 09:30
Постинга ти е истинска магия, като нашата магическа Странджа.
Чудесен водач си, пътувах с теб с широко отворени очи!
Благодаря ти.
цитирай
17. whitepigeon - анонимен - Колко пъти се сещате за собственото Българско АЗ?
21.11.2010 11:34
Лично аз всеки ден се сещам за моето Българско Аз! И търся корените си, и не забравям спомените и историята на предците ни. Търся, помня и записвам. Не деля хората на селяни и граждани. И не ги съдя!
Селяндури и простаци, аз не съм срещнал и не съм описвал.
цитирай
18. whitepigeon - Привет Марти :-) Много ти благ...
21.11.2010 11:36
Привет Марти :-)
Много ти благодаря за стихотворението. То е в тон с моята настроение в момента.
Поздрави !
цитирай
19. whitepigeon - skribezium
21.11.2010 11:37
Радвам се, че ме посети и за оценката :-)
цитирай
20. harvi - Прекрасно! Приказка, която вълнува и те кара да се чувстваш част от нещо непреходно!
21.11.2010 12:26
А ето какво мисля за теб и Звездичка, казано с твоите думи: "Ето една Достойна българка. Тази жена е била жив архив.
И не само, че е знаела и помнила, но най-важното. Тя е успяла е да предаде за поколенията безценното фолклорно богатство. В тази връзка искам да кажа, че има хора с определена мисия. Често без самите те да подозират, са носители на ценна информация и от тяхната мъдрост и действия, зависи да я предадат. В историята има много случаи, когато в ръцете, делата и мъдроста на един човек е концентрирана съдбата на хора държави, та дори и на цялата човешка историята. Понякога Човек е роден да произнесе една единствена дума, която отеква с тътена на великан и да поведе цял народ. Понякога друг е роден да се усмихне и очарова някой владетел и да предотврати война. А трети е роден с Духовната си харизма да спасява души. "
цитирай
21. анонимен - Как може да се пишат такива идиотски ...
21.11.2010 12:27
Как може да се пишат такива идиотски измишльотини! Ако си мислите, че възпитавате някаква духовност или романтика, не - подобни глупости водят само до затъпяване. Аз съм расъл на село, имам много автентични спомени, да си изсмукваш тъпотии от простите, това е патология.
цитирай
22. whitepigeon - 21. anonimen
21.11.2010 15:18
Я ти ми напиши нещо по смислено, ще ми бъде мнгоого интересно да го прочета, че даже ще съм ти и благодарен. И откъде знаеш, че не съм живял на село? Но аз живея в града и съм гражданин. И въпреки това знам, как да си замеся хляб с мая, която сам си правя. Мога да опека хляба на поляната. Мога да си заквася кисело мляко без закваска, мога да си направя сирене и кашкавал с природна мая, мога да гледам животни, да си ги заколя и да си направя зимнина. Ти, като си от село ми кажи (без справка в Гугъл) каква е разликата от подник и подница? Какво е сирище и Лимец?
Има една мъдрост, писах я по горе, и не съм я измисли аз: НЕ СЪДИ ДРУГИТЕ !
И с удоволствие ще отида да живея на село след време, без да имам комплекси и без да смятам съселяните си за "селяндури и простаци".
Поздрави :-)
цитирай
23. innamorata - Поздрави
21.11.2010 16:47
Много ми хареса разказът ти.
цитирай
24. yuliya2006 - БОЖЕ, КОЛКО Е ХУБАВО! ИСКАМ ...
21.11.2010 19:42
БОЖЕ, КОЛКО Е ХУБАВО!


ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ"

http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/12/17/.456814

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
25. whitepigeon - Харви
21.11.2010 21:00
Много висока оценка си ни дала, чак ми е неудобно. Благодаря ти все пак. радвам се, че се отби при нас.
Поздрави :-)
цитирай
26. whitepigeon - innamorata
21.11.2010 21:03
И твоите разкази са чудесни :-)
цитирай
27. whitepigeon - Джули. . . . :-) Имаш съгласието ...
21.11.2010 21:05
Джули .... :-)
Имаш съгласието ми.
Поздрави!
цитирай
28. анонимен - поздрави
22.11.2010 09:05
Много интересно представяне!Аплодисменти!
Неприятно е множеството правописни грешки.Съжалявам,че го казвам,но е дразнещо.
цитирай
29. whitepigeon - 28 - анонимен
22.11.2010 10:31
Благодаря ти!
А за правописните грешки, това изобщо не ме тревожи и нямам никaкви претенции за безгрешност. Едвам вързвах троиките по български. Това не ми пречи да пиша обаче. Все пак, ако е много дразнещо всеки има избор дали да чете или да ме отминава.
Поздрави :-)
цитирай
30. анонимен - Духът не угаснал
22.11.2010 17:43
Възхитен съм автора и отзивите.Оказва се, че има и друга, истинска БЪЛГАРИЯ, диаметрално противоположна от ежедневната политическа мръсотия с която ни заливат СМИ (средствата за масова информация). Духът не угаснал, ще уцелее България.
цитирай
31. whitepigeon - 30. анонимен
22.11.2010 22:36
Да, духът не е угаснал приятелю, но системно се трови от средствата за масова информация, както и ти правилно си констатирал. Затова трябва да търсим истинските неща.
Поздрави :-)
цитирай
32. анонимен - 11.22.10 ivanova
23.11.2010 02:04
blagodaria za 4udesnata informacia.poznavam oshte edno miasto,koeto ne otstapva po krasota na strandja-dobrudja.mnogo malko hora znaiat za tozi krai.ima edno magneti4no miasto,koeto nikoga ne se zabravia-rezervata'srebarna'.idete i se razhodete na vsiakade iz tozi raion.no hubavo si otvorete dushata i sarceto, za da usetite vsi4ko.i togava shte govorim sa minalo,folklor i priroda.
s pozdrav:ivanova





















цитирай
33. whitepigeon - анонимен - 11.22.10 ivanova
23.11.2010 09:33
Много ми е приятно от вашия коментар. В Сребърна съм ходил, като дете. Харесвам го и непременно ще го посетим. И ще напиша специална тема за него, защото наистина е малко позабравен.
Поздрави :-)
цитирай
34. анонимен - кости
23.11.2010 10:08
ПРЕЧИСТИХТЕ НИ ДУШИТЕ СЬС ТАЗИ ИМПРЕСИЯ.БЛАГОДАРЯ.
цитирай
35. kireza - Ехххх село,родно.........
23.11.2010 12:06
Благодаря че посветихте тази страница на родното ми село.....

Странджа

Когато в ранна пролет зеленика зацъфти
и в усоите прохладни снегът се разтаи,
връщам се във Странджа с младост да се заредя
и в легенди древни вечер да се потопя.

Песента да слушам на славеи пойни
и припева тих на ручеите морни,
под буки вековни нощем да заспивам,
от дете,планино,винаги жадувам.

Нявга в нейните недра да ме положат
и надпис кратък на паметника да сложат:
"Тук почива несбъднатата мечта
по планина,село и полета на любовта"

Кости,1980 год.

Спомени
от село Кости

Д е т с т в о....

Отново в детството си искам,
звезди на небосклона да броя,
главичка в мама да притискам
и от тъмнината да се боя!

Коледа отново да посрещам
с близки и роднини,пеещи
песни,които вече не срещам
в празниците,бързо отлитащи.

В бурята снежна да се вслушвам
и воят на вълци от гората;
край огнището да си полягвам,
да следя искрите от дървата.



Мама питката да поизтупа,
пуканките под жарта да пукам,
да ги слагам в пръстена купа
и със зъбки сладко да ги хрупкам.

Качамак от софрата да гребвам
и попарка с млякото прясно,
зелева чорбичка да си сръбвам,
да сурвакам сутрин,много рано.

Следи,по склона,са се преплели
на ски,нявга вихренно летели,
но там...къщи спомена са залели
за дните,безследно,отлетели.

Бургас,26.12.2005 г.

Още веднъж Ви благодаря!!!С тези нескопосани стихчета изразявам тъгата си по това прекрасно село!!!

цитирай
36. whitepigeon - kireza
23.11.2010 18:38
За мен е чест, че съм успял да провокирам, човек като вас.
И аз благодаря за чудесните стихове и посещението :-)
цитирай
37. zelas - За нас Българите, Българщината е ...
24.11.2010 00:40
анонимен написа:
За нас Българите, Българщината е незабележима, тя е в подсъзнанието ни. За вас гражданчетата, вие я откривате всеки път, когато отидете в някое село. И после я забравяте, защото тя е мимолетна, осъзната само за определен период от време. Селянията е спасявала и ще спаси Българщината, не увлечените в печалбарство и лек живот гражданчета. Българин е този, който не преоткрива всеки ден собствения си род, той го носи в подсъзнанието си, без да се досеща за това. Иначе, ние сме си селяндури и простаци, нали.


Специално влезнах за да подчертая това което си написал.
ПРОЧЕТЕ ТЕ ГО!

Благодарности и на whitepigeon за пътеписа!!
цитирай
38. whitepigeon - zelas
26.11.2010 22:10
Това, което е написал анонимния в голямата си част е вярно. Но не бива всички да се слагат под един знаменател. Има свестни хора и в града и в селото.
Поздрави!
цитирай
39. alexooo - Другият път идете до Голямата аязма ...
03.12.2010 22:49
Другият път идете до Голямата аязма и Индипасха. Усещането е странно. Забравя се за измерението време. Поне на мен ми се стори така.
Поздрави!
цитирай
40. emotion3 - усеща се уют във разказите ви на ТЕБ и ...
04.12.2010 13:16
усеща се уют във разказите ви на ТЕБ и звездата ТИ...вие греете не един за друг а заради другия, продължавайте все в тоя дух
цитирай
41. анонимен - относно "Нестинари - приказка за деца и възрастни"
19.12.2010 13:29
Страхотно! Българи е мое родно село, но никога не съм чувала тази красива, митична приказка! Знайно е, че във всеки мит се съдържа известна доза истина! Благодаря за хубавите емоции и вълнението в сърцето ми! Снимките също са страхотни!
цитирай
42. анонимен - Браво
19.12.2010 16:30
Много впечатляващ картинен разказ, моя род е от с. Граманиково и с. Кости, много мили са детските ми спомени. Относно нестинарите имам добър запас от информация, ако желаеш инфо обади се. Една подсказка оригинални описания има Славейков. А Странджа наистина е живо същество. :)
цитирай
43. whitepigeon - alexooo
19.12.2010 17:11
Следващия път наистина имаме намерение да посетим точно тези места. Поздрави :-)
цитирай
44. whitepigeon - Емо
19.12.2010 17:13
Благодаря ти приятелю :-)
цитирай
45. whitepigeon - 42. анонимен
19.12.2010 17:27
Село Граматиково за съжаление не ни стигна времето да посетим. Имаме огромно желание и догодина ще го посетим. За нестинарството подготвям и пиша тема и всяка информация би ми била много полезна и бих бил много благодарен. За съжаление няма ги вече Истинските нестинари и наистина може да черпим инфо ,само от спомените на Славейков, Арнаудов, Шаранков и др. Ще се радвам, ако установм връзка -ivel@mail.bg :-)
Благодаря!
цитирай
46. kireza - ГОСПОДИ....
28.01.2019 12:41
Разрових се за броя на къщите в Кости и се натъкнах на този блог....Толкова радост за душата....
Аз все се канех да направя страница за селото,но май ще си отида преди са успея!Чудесно е че съществува този блог,да запази спомена за родното село Кости!
Оказа се,че някога съм влизал в блога та сега мога да изразя радостта си от това,че някой е създал това,за което не можах да намеря време ....БЛАГОДАРЯ!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: whitepigeon
Категория: Туризъм
Прочетен: 1100441
Постинги: 44
Коментари: 938
Гласове: 3601
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031