Постинг
23.03.2010 13:56 -
Уникалните места на България -част 8 - От Триград до Ягодина
Автор: whitepigeon
Категория: Туризъм
Прочетен: 38822 Коментари: 45 Гласове:
Последна промяна: 29.03.2010 21:12
Прочетен: 38822 Коментари: 45 Гласове:
39
Последна промяна: 29.03.2010 21:12
От Триград до Ягодина
Искам да ви покажа една приказна част от нашата Родина. За Триград и село Ягодина е писано много и информация за тях навсякъде. Затова мисля да се спра най-вече на изживяването и на удивителната природа в тая част Родопа планина.
В края на лятото посетихме Триград. Късното ни пристигане в селото, без предварителна резервация превърна намирането на квартира в малко приключение. Обаче късмета винаги си е бил с нас.
След настаняването ни в симпатична къща, излязохме да търсим вечеря. (В другия край на селото имало механа.) Не беше трудно да я намерим, просто следвахме тънката нишка миризма на чеверме през цялото село. И така, докато стигнахме нашата страноприемница. За героичните ни подвизи в механата няма да се спирам. Направо преминавам на следващата утрин.
Слънчевото начало на деня и разказите, че пеш до ягодинската пещера се стига бързо ни подлъга и тръгнахме неподготвени, като за разходка.
Поема се към входа на Триград, посока "Дяволското гърло" и след табелата за влизане в селото се хваща стръмна пътека наляво, която след 5 мин, излиза на черен път.
И от тук.... започват удивително красиви гледки заради, които написах този пост. И умишлено няма да намалявам размера на снимките. За да споделя това с вас.
На отсрещния скат на ждрелото е пещерата "Харамийската дупка", в която се влиза със спускане с въже от 40 метра височина.
Преживяването си е сериозно и не случайно накрая ти дават сертификат, че си бил в харамийската пещера. Само не попитах преди спускане, дали раздават памперси. Долу те чакат двама неандерталци, (кукли естествено), седнали до пра-огнище.
Следващия път задължително ще я посетим, сега не остана време.
Пътя за Село Ягодина продължава по равно с изключително красиви полянки и малки горички.
Дъжд предния ден беше освежил всичко наоколо и живот изпълваше всяко клонче. Всяка тревичка изпъваше снага нагоре, към Слънчо. Толкова беше живо всичко около нас, че ако се заслушаш.... може да чуеш дишането на Гората. Имаше гъби, охлюви, птички.
Много се радвах на малките борчета, по скоро елхички. Едни такива мънички, светло-зелени, ококорени. Застанали до огромните си родители с надежда за бъдещето. (ако не се намери, кои да ги отсече през това време).
Полянки, като от приказките
тази красавица е отровна.
Ето и село Ягодина в далечината.
Обаче от село Ягодина до Ягодинската пещера има още доста път 40 -50 мин.
И пак величествени гледки.
Пред пещерата се събра група и влязохме с нея и водача, опитен и шеговит пещерняк. В подробности за самата пещера няма да изпадам. Ще кажа само, че е много хубава и интересна и голяма. Заслужава си да се види от всеки.
На излизане от пещерата ни посрещна силен дъжд. Нямаше и помен от слънцето. Бързо връщане до село Ягодина по стръмна кална пътека ни подейства отрезвяващо. И благодаря за тия уроци, защото повече не ги допускам. Планината си е планина, а не градски парк.
Тъсихме превоз от Ягодина до Триград, но такъв нямаше. Дъжда вече плющеше, като из ведро. Тогава тръгнах сам по обратния път за колата. Вместо за 2 часа преплувах през калта до Триград за 40 мин.
В Ягодина, момичетата видели други туристи с кола в нашата посока и ме предупредиха да не тръгвам към тях.
След уморителния и емоционален ден се приютихме в механата на нашата къща. Правихме скара в камината, пихме червено вино и имахме приятна раздумка с другите гости, млади симпатяги.
Родопа планина е различна в отделните си части.
Навсякъде изживяването е различно. И за да я опознаеш трябва да я пребродиш цялата.
Обаче за мен ТЯ е Магичната българска планина. Това е планината, която крие най-много тайни.
Тя е музика, Тя е легенди, Тя е морето от зелени вълни, догде ти поглед стига. Тя е тази, която отново те вика.
И може би заради това си спомням:..... за безкрайно дълбока Родопска песен...
За голяма камина..за една маса с вкусни гозби... за приятна компания... за мурсалски чай със специфичния си аромат...ммм. Спокойствие, съчетано с леко приповдигнат дух. Нослето леко изтръпнало от свежия хладен въздух. Носещи се вкусни аромати, около пукащите цепеници в огнището и лица стоплени и озарени от Огнената топлина.
Някъде далеко се чуват хлопките на прибиращите се овцете и блеенето на малките припрени агънца. Слънчо се оттегля тихо зад планината и става тъмно, но уютно, около камината....
Често имам нужда да се откъсвам от ежедневието си. Хубавото е, че вече знам как и къде.
Искам да ви покажа една приказна част от нашата Родина. За Триград и село Ягодина е писано много и информация за тях навсякъде. Затова мисля да се спра най-вече на изживяването и на удивителната природа в тая част Родопа планина.
В края на лятото посетихме Триград. Късното ни пристигане в селото, без предварителна резервация превърна намирането на квартира в малко приключение. Обаче късмета винаги си е бил с нас.
След настаняването ни в симпатична къща, излязохме да търсим вечеря. (В другия край на селото имало механа.) Не беше трудно да я намерим, просто следвахме тънката нишка миризма на чеверме през цялото село. И така, докато стигнахме нашата страноприемница. За героичните ни подвизи в механата няма да се спирам. Направо преминавам на следващата утрин.
Слънчевото начало на деня и разказите, че пеш до ягодинската пещера се стига бързо ни подлъга и тръгнахме неподготвени, като за разходка.
Поема се към входа на Триград, посока "Дяволското гърло" и след табелата за влизане в селото се хваща стръмна пътека наляво, която след 5 мин, излиза на черен път.
И от тук.... започват удивително красиви гледки заради, които написах този пост. И умишлено няма да намалявам размера на снимките. За да споделя това с вас.
На отсрещния скат на ждрелото е пещерата "Харамийската дупка", в която се влиза със спускане с въже от 40 метра височина.
Преживяването си е сериозно и не случайно накрая ти дават сертификат, че си бил в харамийската пещера. Само не попитах преди спускане, дали раздават памперси. Долу те чакат двама неандерталци, (кукли естествено), седнали до пра-огнище.
Следващия път задължително ще я посетим, сега не остана време.
Пътя за Село Ягодина продължава по равно с изключително красиви полянки и малки горички.
Дъжд предния ден беше освежил всичко наоколо и живот изпълваше всяко клонче. Всяка тревичка изпъваше снага нагоре, към Слънчо. Толкова беше живо всичко около нас, че ако се заслушаш.... може да чуеш дишането на Гората. Имаше гъби, охлюви, птички.
Много се радвах на малките борчета, по скоро елхички. Едни такива мънички, светло-зелени, ококорени. Застанали до огромните си родители с надежда за бъдещето. (ако не се намери, кои да ги отсече през това време).
Полянки, като от приказките
тази красавица е отровна.
Ето и село Ягодина в далечината.
Обаче от село Ягодина до Ягодинската пещера има още доста път 40 -50 мин.
И пак величествени гледки.
Пред пещерата се събра група и влязохме с нея и водача, опитен и шеговит пещерняк. В подробности за самата пещера няма да изпадам. Ще кажа само, че е много хубава и интересна и голяма. Заслужава си да се види от всеки.
На излизане от пещерата ни посрещна силен дъжд. Нямаше и помен от слънцето. Бързо връщане до село Ягодина по стръмна кална пътека ни подейства отрезвяващо. И благодаря за тия уроци, защото повече не ги допускам. Планината си е планина, а не градски парк.
Тъсихме превоз от Ягодина до Триград, но такъв нямаше. Дъжда вече плющеше, като из ведро. Тогава тръгнах сам по обратния път за колата. Вместо за 2 часа преплувах през калта до Триград за 40 мин.
В Ягодина, момичетата видели други туристи с кола в нашата посока и ме предупредиха да не тръгвам към тях.
След уморителния и емоционален ден се приютихме в механата на нашата къща. Правихме скара в камината, пихме червено вино и имахме приятна раздумка с другите гости, млади симпатяги.
Родопа планина е различна в отделните си части.
Навсякъде изживяването е различно. И за да я опознаеш трябва да я пребродиш цялата.
Обаче за мен ТЯ е Магичната българска планина. Това е планината, която крие най-много тайни.
Тя е музика, Тя е легенди, Тя е морето от зелени вълни, догде ти поглед стига. Тя е тази, която отново те вика.
И може би заради това си спомням:..... за безкрайно дълбока Родопска песен...
За голяма камина..за една маса с вкусни гозби... за приятна компания... за мурсалски чай със специфичния си аромат...ммм. Спокойствие, съчетано с леко приповдигнат дух. Нослето леко изтръпнало от свежия хладен въздух. Носещи се вкусни аромати, около пукащите цепеници в огнището и лица стоплени и озарени от Огнената топлина.
Някъде далеко се чуват хлопките на прибиращите се овцете и блеенето на малките припрени агънца. Слънчо се оттегля тихо зад планината и става тъмно, но уютно, около камината....
Често имам нужда да се откъсвам от ежедневието си. Хубавото е, че вече знам как и къде.
Следващ постинг
Предишен постинг
още не съм прочел постинга ти, но като чух гайдата и си спомних на язовир Тешел - между Триград и Ягодина един от пазачите как наду гайдата и запя родопска песен и настръхнахме...
Това не беше песен, а беше енергия...
Прекрасно е, че ни показваш тези прекрасни места на Майка България, а сега ще пристъпя и към четенето на постинга ти....:)))
цитирайТова не беше песен, а беше енергия...
Прекрасно е, че ни показваш тези прекрасни места на Майка България, а сега ще пристъпя и към четенето на постинга ти....:)))
Изчетох го от А до Я! Красива е Родопа планина, ходила съм на екскурзионни летувания преди много години в Родопите, прав си, Величествена планина е, красива и неповторима. Благодаря за споделеното от теб и за снимките. Изумителни са, хванал си най-красивото от природата на България.
цитирайпрекрасен постинг е, но само едно липсва....
Липсва въздуха на Родопа планина , мириса на бор и свежестта на природата, иначе е хубаво, спомените сами идват при мен...
А, тя Родопа си е все същата от хилядолетия, остава ние да си я пазим, защото там има много Хора (с главна буква) които ни карат да обичаме още по-силно тази планина...
цитирайЛипсва въздуха на Родопа планина , мириса на бор и свежестта на природата, иначе е хубаво, спомените сами идват при мен...
А, тя Родопа си е все същата от хилядолетия, остава ние да си я пазим, защото там има много Хора (с главна буква) които ни карат да обичаме още по-силно тази планина...
Дано намеря време да разгледам и предишните ти постинги, изживяването е неописуемо. Благодаря ти!
цитирай
5.
анонимен -
Страхотен разказ, страхотни сн...
23.03.2010 14:48
23.03.2010 14:48
Страхотен разказ, страхотни снимки.
Още ме е яд на себе си, че преди две години бях в Доспат на почивка и така не успях да отида до Триград. :(
цитирайОще ме е яд на себе си, че преди две години бях в Доспат на почивка и така не успях да отида до Триград. :(
ние без резервации не ходим. Но тъй като нямаше свободни места в Триград бяхме резервирали къща в Мугла, по ориентация в картата като място близко до Ягодина. Оказа се обаче, че няма пряк път от Мугла до Триград и трябваше да стигнем до Смолян и след това до Мугла, така се отказахме квартирата... Но нещата се наредиха в наша полза тогава :).
Обичаме я Родопа планина, защото няма втора като нея! И винаги досега ни с нея ни дарява с много радост, а за преживяванията какво да кажа :). Остават незабравими!
И като си помисля, че всичко си бяхме взели с нас и якета, и чадър, и храна, но всичко оставихме в колата и взехме само някои нещица за хрускане, а какъв глад ни беше подгонил по обяд, но нямаше време да спираме в Ягодина да хапнем, защото се оказа, че прехода не е 2 часа и половина, както пишеше в нета, а много повече и времето така беше напреднало, че щяхме да изтървем последната група за влизане в пещерата. А нали това ни беше целта :). Ама като хванахме гората и така й се любувахме, че забравихме да бързаме...
А този дъжд на връщане... :))). Такъв крос направихме по пътечката, докато стигнем село Ягодина...
Спомени :).
цитирайОбичаме я Родопа планина, защото няма втора като нея! И винаги досега ни с нея ни дарява с много радост, а за преживяванията какво да кажа :). Остават незабравими!
И като си помисля, че всичко си бяхме взели с нас и якета, и чадър, и храна, но всичко оставихме в колата и взехме само някои нещица за хрускане, а какъв глад ни беше подгонил по обяд, но нямаше време да спираме в Ягодина да хапнем, защото се оказа, че прехода не е 2 часа и половина, както пишеше в нета, а много повече и времето така беше напреднало, че щяхме да изтървем последната група за влизане в пещерата. А нали това ни беше целта :). Ама като хванахме гората и така й се любувахме, че забравихме да бързаме...
А този дъжд на връщане... :))). Такъв крос направихме по пътечката, докато стигнем село Ягодина...
Спомени :).
Благодаря, Стефко!
Ти си ценител от класа на българските красоти :-)
цитирайТи си ценител от класа на българските красоти :-)
Нинче, усмихвам се и ти благодаря :-)
цитирайРадвам се, че съм успял да провокирам емоции в теб. Винаги си добре дошла.
цитирайНе трябва да те е яд! Погледни от друг ъгъл, така имаш повод пак да отидеш до там. А и за Триград трябват минимум 3-4 дни. Има 3 пещери, Мугла е наблизо, Ягодина, Чаирски езера... и мн. др. забележителности. Пак ми се ходи там :-)
цитирайАрхивите са живи, а? ха ха :-)
цитирайе..
цитирайТи имаш и сърцето и погледа и усещането, за всичко това.
Поздрави :-)
цитирайПоздрави :-)
бяхме миналото лято.
Но моите постинги са по-различни, това си е твоят поглед.
Поздрави! :)
цитирайНо моите постинги са по-различни, това си е твоят поглед.
Поздрави! :)
ЯКО, ЯКО , ЯКО...
цитирайшироко, високо и могъщо - ехото от усещането ви за планината
песента го носи в себе си
цитирайпесента го носи в себе си
НЕВЕРОЯТЕН ПОСТИНГ! А ВТОРАТА СНИМКА Е УНИКАЛНА...СТРАХОТИЯ..КЛАСА!
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
напълни ми се душата с хубавина, еваларка, слагам го в твоята блогвълна.
Поздрави!!!
цитирайПоздрави!!!
Toва, че всеки пише по различен начин е хубаво. :-)
Различния стил ни обогатява.
Поздрави;-)
цитирайРазличния стил ни обогатява.
Поздрави;-)
Благодаря ви, Родопската песен наистина е сила :-)
цитирайДжули, снимката е правена в движение и затова е леко размазана в краищата. Интересна е :-)
цитирайТрябва и аз да взема да ги слагам в тая вълна. Благодаря ти за подесещането и оценката :-)
цитирайСтрахотен постинг, браво! Искам да кажа само,че изживяването не може да се опише. Трябва да си бил в Родопите, за да разбереш какво означава да настръхнеш до мозъка на костите си , само при разглеждането на тези страхотни снимки и от песните на гайдата. Винаги, когато ходя там се чувствам свободна и в същото време опиянена и респектирана от величието на природата там. Няма по-красиво място за мен!
цитирай
24.
анонимен -
Санде - Вълнуващ спектакъл ...
24.03.2010 11:54
24.03.2010 11:54
Благодарим на автора за вълнуващия спектакъл, който ни подари.
Божествени картини, трогателната песен на Родопа и малко тъга...
цитирайБожествени картини, трогателната песен на Родопа и малко тъга...
25.
diandra555 -
Уникалните места на България -част 8 - От Триград до Ягодина
24.03.2010 12:02
24.03.2010 12:02
Боже, колко красиво! Ние имаме невероятна природа - ценим ли я?
Поздравления за приятната екскурзия и изживяване!
цитирайПоздравления за приятната екскурзия и изживяване!
Бил съм по тези места от 1979 месец декември до 1982 есента . Бях разпределен за три години в Ягодина .Колко много имам да разказвам за тези места . Дивите разкази на Хайтов могат да се напишат отново .Пред очите ми е Лябчо и неговите истории за краденитие невести .Три прекрасни години за които с много емоции си спомням . Казваха ми и е вярно това бяха трите най красиви години от живота ми. Сульо с ловджийските истории сигурно и него го няма . Моят верен приятел уредника на пещерата Сергей боже какво богатство са тези хора . Хората са част от нас и то най красивата .Моля посетете тези места разпитайте и ще се уверите .
цитирайЕеей, така пишеш, пък и такива хубави снимки си направил, че ей сега ще си бия камшика и ще потегля към тая дивна планина. Влюбен съм в нея!
цитирайИ снимките разкошни, и текстът увлекателен...
Напълниха ми се очите и душата...
В Родопите съм била един път през зимата много отдавна...
цитирайНапълниха ми се очите и душата...
В Родопите съм била един път през зимата много отдавна...
Обичам хора с отношение.
Затова се радвам, че съм успял да провокирам хубави емоции.
Поздрави :-)
цитирайЗатова се радвам, че съм успял да провокирам хубави емоции.
Поздрави :-)
Добре дошъл :-)
цитирайБлагодаря ви! :-)
цитирайEй, за тези твои спомени да напишеш няколко поста, че да си почетем и ние за времената, когато не е било пълно с туристи.
цитирайТрябва да я посетиш отново, въпрос на организация.
Ние ходим в Родопите по 3 пъти на година. Много е хубаво :-)
Поздрави
цитирайНие ходим в Родопите по 3 пъти на година. Много е хубаво :-)
Поздрави
34.
анонимен -
Ама как говориш само за тази Родопа, ...
25.03.2010 13:01
25.03.2010 13:01
Ама как говориш само за тази Родопа, така бих разказала и аз за любимата планина. Винаги се радвам да срещна някой, който е разбрал магията на кадифената и пазва! Скоро отивам пак там с голяма група приятели да заредим батериите, чудя се какво още не сме видели? :)
elilak@abv.bg
цитирайelilak@abv.bg
По начина, по който пишеш личи, че и ти си ценител :-)
цитирайПрекрасни снимки, вълнуващ разказ (толкова образно пишеш, че мога да се протегна и да пипна това, което описваш), страхотна песен! Когато гледам снимки от Родопите имам вътрешна потребност да се изправя на крака и да отдам почит. Родопските песни са единствените, които ме разплакват, а родопските гайди докосват всяка частица на душата ми. За пръв път преживях такова огромно удоволствие, когато гледах Време разделно в Зала 1 на НДК. Огромният екран се изпълни с прелестта на Родопите, билата бяха побелели от хиляди овце, а залата се изпълни със звука на каба-гайдите. И сега сълзите се стичат от очите ми като си спомня това вълнение! Благодаря ти за подареното и споделено щастие! Поздрави :)
цитирайУдоволствие бе да пътувам и гледам с теб тази уникална Родопа!
цитирай
38.
анонимен -
ако остане време имам да ви разказвам толкова много за тези места
29.03.2010 13:28
29.03.2010 13:28
Малко останаха от емблематичните фигури на Ягодина от времето на 80те години може би и други са се появили . Безкрайно много обичам и уважавам моите приятели аз нямам друга дума те са част от мен и аз от тях. Годините които бяхме заедно доказват че всички живеем заедно . Една кратка история за Боцата и Ботуша мисля че беше и двамата са шофьори . Но все пак трябва да се реши кой е по добрия . Който е пътувал по ягодинския път от Тешел знае какви са завоите и пропастите под пътя . Тези двамата спортисти решават да докажат кой е по добър . Не си спомням кой е бил победителя впрочем и двамата остават без особени проишествия само с една особеност по техните разбирания да караш по обичайния начин по вечния маршрут е фасулска работа .Друг е въпроса ако състезанието се извършва на заден ход . Ето това са ягодинци . Така са карали по целия 8 км маршрут от тешел до Ягодина на заден ход гонейки се един друг за да докажат кой е по добрия . Това е само щрих от безкрайните лакърдии и раздумки които съжалявам не записвах тогава но каква прекрасна книга би станала с какъв неподправен народен хумор щеше да е богата. Между многото истории всички до една верни беше тази която ви разказах следващия път друга
цитирай
39.
анонимен -
vanio20 това беше от мен
29.03.2010 13:30
29.03.2010 13:30
анонимен написа:
Малко останаха от емблематичните фигури на Ягодина от времето на 80те години може би и други са се появили . Безкрайно много обичам и уважавам моите приятели аз нямам друга дума те са част от мен и аз от тях. Годините които бяхме заедно доказват че всички живеем заедно . Една кратка история за Боцата и Ботуша мисля че беше и двамата са шофьори . Но все пак трябва да се реши кой е по добрия . Който е пътувал по ягодинския път от Тешел знае какви са завоите и пропастите под пътя . Тези двамата спортисти решават да докажат кой е по добър . Не си спомням кой е бил победителя впрочем и двамата остават без особени проишествия само с една особеност по техните разбирания да караш по обичайния начин по вечния маршрут е фасулска работа .Друг е въпроса ако състезанието се извършва на заден ход . Ето това са ягодинци . Така са карали по целия 8 км маршрут от тешел до Ягодина на заден ход гонейки се един друг за да докажат кой е по добрия . Това е само щрих от безкрайните лакърдии и раздумки които съжалявам не записвах тогава но каква прекрасна книга би станала с какъв неподправен народен хумор щеше да е богата. Между многото истории всички до една верни беше тази която ви разказах следващия път друга
Всеки ред, всеки спомен, който напишеш тук, ще остане и хората ще го четат. Няма да се загуби. Добре е все пак да ги запишеш някъде, защото са автентични.
цитирайОтново имаш отличен шест, седни си :-) !
цитирайЕха,.... едно време рядко ми пишеха шестици ... хе хе хе :-)
цитирай
43.
анонимен -
Браво това наистина си струва да се ...
03.04.2010 09:48
03.04.2010 09:48
Браво това наистина си струва да се види.
цитирай
44.
elpidaa -
Родопа планина има особен магнетизъм и енергия!
05.04.2010 07:34
05.04.2010 07:34
невероятно!
благодаря за този постинг!
снимките са със страхотно качество!
цитирайблагодаря за този постинг!
снимките са със страхотно качество!
Родопа наистина е удивителна. Благодаря ви :-)
цитирай