Постинг
21.01.2010 21:04 -
Уникалните места на България -част 5 - Изоставеното село "Старото Дебрен" 2 част
Автор: whitepigeon
Категория: Туризъм
Прочетен: 53502 Коментари: 42 Гласове:
Последна промяна: 31.01.2010 23:04
Прочетен: 53502 Коментари: 42 Гласове:
27
Последна промяна: 31.01.2010 23:04
Интересна снимка! Имаш чувство, че ако отвориш вратата ще се покаже хляба и посудата. Долапа на фона на Пирин. Един от символите за домашен уют подложен на външния студ и дъжд, изживява последните си дни. Когато липсва човешкото присъствие и топлинка, всичко рухва.
Големината и масивността на тази "бивша" къща ме впечатлиха. Била е величествен страж точно над пътя по които се влиза в селото. Тези останки са достатъчни да мога да си я представя, когато е била цяла и здрава - красавица.
А тук са написали кога е построена тази къща - 1959г. И хората в 1968 я напускат.....! Като знаем как се строи къща и каква немотия е било. Как ли са се чувствали стопаните?
Интересни къщички, интересни улички...
Плет замазан с кал или кирпич. Така са правени горните етажи на каменните къщи. Плета се прави от пръчки сурова леска (лешник).
Най-добре запазени са джамията и църквата. Предните години са им поправяли покривите и са здрави. Джамията е затворена с една телчица. Вътре е застлана с черги и е готова да посрещне всеки вярващ.
В църквата се влиза даже без телчица. Врата е отворена, а вътре е минал малък тайфун. Явно вятъра в нечия глава се е отразила на действията му и е повилнял из църквата. Счупени вратички, столове, икони. Вътре още стоеше скелето на майсторите, които са мазали тавана.
Не очаквах за 40 години къщите да са рухнали толкова много. Впечатление ми прави, че запазените къщи повечето бяха покрити с цигли. А тия които са с каменни покриви отдавна бяха се срутили. Лесно се разместват каменните плочи и искат постоянна грижа и наместване. Зидовете са градени само с камъни и кал с дървени греди за жилавост. И когато покрива е продънен, калта се измива от камъните и зида, се превръща в камара, а домовете в руини. Дуварите между дворовете почти липсват.
Бил съм в много изоставени села, но мога да кажа, че това е било най-хубавото. Местоположението му и гледката от тук са омагьосващи. Сякаш гледаш от голям амфитеатър, а пред теб на сцената са десетина села, един град, великолепната Пирин планина, синьото небе и пленяващите облаци.
Чудни зелени полянки с ниска, гъста тревица, заснежени планини и много простор омайват очите ти. Кристално чист, хладен въздух освежава ноздрите и изпълва гърдите ти. Птичи песни, носещи забравени спомени галят ушите ти. Трудно успява да превключи човек от градския живот, кръстовища, лудница и стрес. И изведнъж се озовава на това тихо място.Тук всичко е истинско и натурално. Само трева, дървета, камък, слънце и небе. Попаднал в състояние на такова спокойствие, човек остава насаме със себе си и неизменно се замисля над стойностните неща от живота.
Тази чешма с изкъртена каменна плоча е грозна гледка. От "извор" символ на животворящ Дар, се е превърнала в отражение на човешката алчност и безумие. Тук престъплението има две измерения. Веднъж иманярския набег и второ разрушаването на нещо важно, полезно и стойностно. "Чешмата" и "Извора" имат Духовно измерение. Не случайно са така силно застъпени в Българския фолклор. Те са пряко свързани с оцеляването и бита на хората. Особено като се има предвид, че в това село не видях водопровод. А също електричество не е имало. Представям си как са се къпали, прали и въобще живели хората.
Явно заради почивните дни и слънчевото време имаше деца, които бяха тук на разходка и дядо, събиращ дърва.
Част от самар. Тук намерих и "овчарска чаша"
Какви масивни основи. Ако я няма теча от липсващия покрив, тази зидове биха държали къщата няколкостотин години без да мръднат.
Потон, чардак или пруст. Неизменна част от старата Българска къща. Често са много големи, заемащи до 1/3 от етажа.
Дълго мислих какъв текст да напиша за тази фотография....? Така и не можах!
Родопа, Пирин и Дебрен
Кметството
И тоалетната на кметството
Явно тук идват от новото Дебрен да си правят моабета. Сковали са си и барака с маси и пейки до чешмата.
Булевард
Вярата винаги е близо до "светлината". Или поне така трябва да бъде..!
И над църквата "светлината" е същата, както над джамията. А хората винаги са напирали да се разделят...
.....??
Първоначално си помислих: -Как ли са останали иконите цели по стените. Но после забелязах кабарчета по краищата. Бяха от хартия. (все пак по добре от никакви)
Добре дошли. Порти отворени.
Поглед размисъл за довиждане
Трябва ли да се заключва?
На връщане си имахме и компания, и раздумка с овчаря .
Денят си замина.
Колко е тъжно! Гледайки всичко това няма как да не се замислиш и да не си задаваш въпроса...ЗАЩО??? Защо толкова труд и любов при изграждането на тези домове отиват на вятъра? Къде са хората? Естествено, че отговорите са ясни. И всички тия мисли водят само до осъзнаването, колко преходно е всичко. Осмислянето, че дори и нашия живот е също толкова преходен и кратък. А къде е СМИСЪЛЪТ тогава на всичко в тоя живот? Има смисъл естествено и той се нарича Любов. Любов към всичко и на момента. Не да я оставяш за после, а да я даваш веднага. Колкото повече е Любовта около нас, толкова по смислен става живота ни. Защото.. ако си представим, че любовта изобщо липсва в живота ни. Тогава....???
Ето и залеза на моя разказ.
Големината и масивността на тази "бивша" къща ме впечатлиха. Била е величествен страж точно над пътя по които се влиза в селото. Тези останки са достатъчни да мога да си я представя, когато е била цяла и здрава - красавица.
А тук са написали кога е построена тази къща - 1959г. И хората в 1968 я напускат.....! Като знаем как се строи къща и каква немотия е било. Как ли са се чувствали стопаните?
Интересни къщички, интересни улички...
Плет замазан с кал или кирпич. Така са правени горните етажи на каменните къщи. Плета се прави от пръчки сурова леска (лешник).
Най-добре запазени са джамията и църквата. Предните години са им поправяли покривите и са здрави. Джамията е затворена с една телчица. Вътре е застлана с черги и е готова да посрещне всеки вярващ.
В църквата се влиза даже без телчица. Врата е отворена, а вътре е минал малък тайфун. Явно вятъра в нечия глава се е отразила на действията му и е повилнял из църквата. Счупени вратички, столове, икони. Вътре още стоеше скелето на майсторите, които са мазали тавана.
Не очаквах за 40 години къщите да са рухнали толкова много. Впечатление ми прави, че запазените къщи повечето бяха покрити с цигли. А тия които са с каменни покриви отдавна бяха се срутили. Лесно се разместват каменните плочи и искат постоянна грижа и наместване. Зидовете са градени само с камъни и кал с дървени греди за жилавост. И когато покрива е продънен, калта се измива от камъните и зида, се превръща в камара, а домовете в руини. Дуварите между дворовете почти липсват.
Бил съм в много изоставени села, но мога да кажа, че това е било най-хубавото. Местоположението му и гледката от тук са омагьосващи. Сякаш гледаш от голям амфитеатър, а пред теб на сцената са десетина села, един град, великолепната Пирин планина, синьото небе и пленяващите облаци.
Чудни зелени полянки с ниска, гъста тревица, заснежени планини и много простор омайват очите ти. Кристално чист, хладен въздух освежава ноздрите и изпълва гърдите ти. Птичи песни, носещи забравени спомени галят ушите ти. Трудно успява да превключи човек от градския живот, кръстовища, лудница и стрес. И изведнъж се озовава на това тихо място.Тук всичко е истинско и натурално. Само трева, дървета, камък, слънце и небе. Попаднал в състояние на такова спокойствие, човек остава насаме със себе си и неизменно се замисля над стойностните неща от живота.
Тази чешма с изкъртена каменна плоча е грозна гледка. От "извор" символ на животворящ Дар, се е превърнала в отражение на човешката алчност и безумие. Тук престъплението има две измерения. Веднъж иманярския набег и второ разрушаването на нещо важно, полезно и стойностно. "Чешмата" и "Извора" имат Духовно измерение. Не случайно са така силно застъпени в Българския фолклор. Те са пряко свързани с оцеляването и бита на хората. Особено като се има предвид, че в това село не видях водопровод. А също електричество не е имало. Представям си как са се къпали, прали и въобще живели хората.
Явно заради почивните дни и слънчевото време имаше деца, които бяха тук на разходка и дядо, събиращ дърва.
Част от самар. Тук намерих и "овчарска чаша"
Какви масивни основи. Ако я няма теча от липсващия покрив, тази зидове биха държали къщата няколкостотин години без да мръднат.
Потон, чардак или пруст. Неизменна част от старата Българска къща. Често са много големи, заемащи до 1/3 от етажа.
Дълго мислих какъв текст да напиша за тази фотография....? Така и не можах!
Родопа, Пирин и Дебрен
Кметството
И тоалетната на кметството
Явно тук идват от новото Дебрен да си правят моабета. Сковали са си и барака с маси и пейки до чешмата.
Булевард
Вярата винаги е близо до "светлината". Или поне така трябва да бъде..!
И над църквата "светлината" е същата, както над джамията. А хората винаги са напирали да се разделят...
.....??
Първоначално си помислих: -Как ли са останали иконите цели по стените. Но после забелязах кабарчета по краищата. Бяха от хартия. (все пак по добре от никакви)
Добре дошли. Порти отворени.
Поглед размисъл за довиждане
Трябва ли да се заключва?
На връщане си имахме и компания, и раздумка с овчаря .
Денят си замина.
Колко е тъжно! Гледайки всичко това няма как да не се замислиш и да не си задаваш въпроса...ЗАЩО??? Защо толкова труд и любов при изграждането на тези домове отиват на вятъра? Къде са хората? Естествено, че отговорите са ясни. И всички тия мисли водят само до осъзнаването, колко преходно е всичко. Осмислянето, че дори и нашия живот е също толкова преходен и кратък. А къде е СМИСЪЛЪТ тогава на всичко в тоя живот? Има смисъл естествено и той се нарича Любов. Любов към всичко и на момента. Не да я оставяш за после, а да я даваш веднага. Колкото повече е Любовта около нас, толкова по смислен става живота ни. Защото.. ако си представим, че любовта изобщо липсва в живота ни. Тогава....???
Ето и залеза на моя разказ.
Следващ постинг
Предишен постинг
твоя разказ мили, въпреки, че бях там, но някои неща няма как да не докоснат човек, а именно думите ти "А къде е СМИСЪЛЪТ тогава на всичко в тоя живот? Има смисъл естествено и той се нарича Любов. Любов към всичко и на момента. Не да я оставяш за после, а да я даваш веднага." звучат много силно... Защото знам, че са истина и са нещо много съкровенно и скъпоценно!
Сладкодумен разказвач си :). Казвала ли съм ти го?
Но това село ми донесе колкото радост с уникалното и красиво място на което се намираше, толкова и тъга, поради състоянието в което го заварихме... Но се радвам, че успяхме да го посетим при нашето второ пътуване до Долен :).
цитирайСладкодумен разказвач си :). Казвала ли съм ти го?
Но това село ми донесе колкото радост с уникалното и красиво място на което се намираше, толкова и тъга, поради състоянието в което го заварихме... Но се радвам, че успяхме да го посетим при нашето второ пътуване до Долен :).
ми хареса - снимките, заглавията, простора, тъгата, светлината, усещането за съпричастност, за участие
поздрави на вас със Звездичка!
цитирайпоздрави на вас със Звездичка!
повдигаш с този великолепен постинг.
Ако започна отначало да анализирам постинга ти, моя коментар трябва да стане голям колкото постинга.
Всеки един детайл от изоставеното село говори сам за себе си. Най ми беше неприятно за чешмата. Казвам го, защото съм работил по реставрацията на чешма и знам отношението на хората към чешмите. В днешно време са безразлични. Изродили са се тези чувства към животворящата течност. От там и безразличието към дом, село, храмове.
Погледни библейската панорама с облаците на фона на Пирин. Тези хора са избягали от божествената гледка и са се потопили в казана на смога в долината...
Много мога да кажа още, но е достатъчно да се каже само : Жалко, че една такава красива част от България е изоставена, за да се засели друга.
Това и сега се случва с пълна сила по всичките ни краища на страната ни. И няма, няма, няма скоро да спре....
Докога ли ще продължава????
Кой знае.....
Поздрави за прекрасния материал....
цитирайАко започна отначало да анализирам постинга ти, моя коментар трябва да стане голям колкото постинга.
Всеки един детайл от изоставеното село говори сам за себе си. Най ми беше неприятно за чешмата. Казвам го, защото съм работил по реставрацията на чешма и знам отношението на хората към чешмите. В днешно време са безразлични. Изродили са се тези чувства към животворящата течност. От там и безразличието към дом, село, храмове.
Погледни библейската панорама с облаците на фона на Пирин. Тези хора са избягали от божествената гледка и са се потопили в казана на смога в долината...
Много мога да кажа още, но е достатъчно да се каже само : Жалко, че една такава красива част от България е изоставена, за да се засели друга.
Това и сега се случва с пълна сила по всичките ни краища на страната ни. И няма, няма, няма скоро да спре....
Докога ли ще продължава????
Кой знае.....
Поздрави за прекрасния материал....
Казвала си ми Звездичке :-)
Знаеш, че до всеки вдъхновен мъж има една жена.... ;-)
цитирайЗнаеш, че до всеки вдъхновен мъж има една жена.... ;-)
Благодаря ти, за високата оценка. Ще съм щастлив, ако съм успял да провокирам чувство и емоция в теб.
Усмивки :-)
цитирайУсмивки :-)
Ти си ценител и то класен, бих казал. Много добре разбираш и от архитектура и от камък и от старини и от Духовност.
Благодаря ;-)
цитирайБлагодаря ;-)
7.
анонимен -
Красиво и тъжно. Благодаря, че го ...
22.01.2010 08:42
22.01.2010 08:42
Красиво и тъжно.
Благодаря, че го сподели.
цитирайБлагодаря, че го сподели.
Обиколих Източните Родопи, там картината е още по-плачевна. Призрачни села - Призрачна държава!
цитирайпървата снимка не е само интересна, уникална е стената с долапа - символ е, метафора
отварям и днес да ги разгледам два пъти и не мога да не се запитам защо е подминаван този материал, може би му трябва политическо или друго провокативно заглавие
цитирайотварям и днес да ги разгледам два пъти и не мога да не се запитам защо е подминаван този материал, може би му трябва политическо или друго провокативно заглавие
Колкото повече е Любовта около нас, толкова по смислен става живота ни
цитирайИЗКЛЮЧИТЕЛЕН И БЕЗЦЕННЕН ПОСТИНГ! И ВСЯКА ДУМА И ВСЯКА СНИМКА ВИЯТ ОТ МЪКА... И СЯКАШ ВРЕМЕТО Е СПРЯЛО, ЗАСТИНАЛО...
И ИМА НАДЕЖДА, ОЦЕЛЕЛИТЕ ХРАМОВЕ ГО КАЗВАТ..
ТВОЯ ПОСТИНГ ОТВАРЯ ОЧИ И ЩЕ ГО ОТКРИЯТ И ЩЕ ИМА ЖИВОТ..
КАКВА ГЛЕДКА В ЕДНА ОТ ПЪРВИТЕ СНИМКИ...КАКВА ГЛЕДКА!!!
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/12/01/na-bylgariia-s-liubov-gradove-i-sela.446693
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайИ ИМА НАДЕЖДА, ОЦЕЛЕЛИТЕ ХРАМОВЕ ГО КАЗВАТ..
ТВОЯ ПОСТИНГ ОТВАРЯ ОЧИ И ЩЕ ГО ОТКРИЯТ И ЩЕ ИМА ЖИВОТ..
КАКВА ГЛЕДКА В ЕДНА ОТ ПЪРВИТЕ СНИМКИ...КАКВА ГЛЕДКА!!!
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/12/01/na-bylgariia-s-liubov-gradove-i-sela.446693
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
И аз ти благодаря, Дарлинг
Ти си ми най редовния посетител :-)
цитирайТи си ми най редовния посетител :-)
Източните Родопи са изключително завлядяващи. Много приятни споменни имам от там. Но все още има много да ги опознаваме и да им се любуваме. Благодаря ти, че имаме възможност чрез твоите постова да се насочваме към интересните места.
Благодаря! :-)
цитирайБлагодаря! :-)
Благодаря ти Мартиники.
Каквото е трябвало аз съм го направил.
-Който иска ще види, които иска ще чуе..!
Поздрави :-)
цитирайКаквото е трябвало аз съм го направил.
-Който иска ще види, които иска ще чуе..!
Поздрави :-)
Мисля, че наистина Любовта е в основата на всичко.
Поздрави :-)
цитирайПоздрави :-)
разбира се, че разрешавам :-)
цитирайне се връщам случайно, темата с изоставените села ме вълнува, боли и ми е рана - имам своя къща за връщане, която чака някъде в Странджа и преди време написах едно село, което сякаш е като Дебрен, такова село
не ми е навик да се самоцитирам, но тук е селото, което си търси хората :
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=118793
цитирайне ми е навик да се самоцитирам, но тук е селото, което си търси хората :
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=118793
Ами.... сега е мой ред да цъкам. Прочетох за "Селото, което си тръсило хора". И разбирам защо така го "усещаш"...
Страхотно си го написала. Като картина. Не четеш а разглеждаш. Супер!
(не можах да пусна коментара там, - изплю ме хе хе..)
цитирайСтрахотно си го написала. Като картина. Не четеш а разглеждаш. Супер!
(не можах да пусна коментара там, - изплю ме хе хе..)
Като ходих да търся клисарката - да удари камбаната , видях една почти нова къща -отвън измазана с мозайка - празна и пълна с бали слама или люцерна.
Преди година почина другата ми баба. Отивайки към църквата, видях, че от въпросната къща бяха останали само очертанията на основите, а дворът - почти в центъра на селото, беше се превърнал в поляна...
цитирайПреди година почина другата ми баба. Отивайки към църквата, видях, че от въпросната къща бяха останали само очертанията на основите, а дворът - почти в центъра на селото, беше се превърнал в поляна...
Тъжно е! И аз имам изоставено, преди 30години, село. Често ходим там, понеже е в центъра на България и природата е Удивителна. Но всичко останало е само спомен.
Поздрави :-)
цитирайПоздрави :-)
NAPRAVO BLASKA MOZAKA,SARZETO ,KATO VOPUL...
i NE MOGA DA RAZBERA,ZA6TO TEZI POSTINGI NE STOQT NA PARVA STRANIZA NIKOGA...
KAK DA GI OTKRIE 4OVEK?MAI I DVETE SISTEMI NA REDAKZIA--NA BLOGA I NA DARJAVATA SA EDNAKVI!!
PO- MALKO DA SE ZNAE...PO-VE4E DA SE PALNQT MOZAZITE S GLUPOSTI...
DARJAVATA NI E ...KOLABIRALA..
цитирайi NE MOGA DA RAZBERA,ZA6TO TEZI POSTINGI NE STOQT NA PARVA STRANIZA NIKOGA...
KAK DA GI OTKRIE 4OVEK?MAI I DVETE SISTEMI NA REDAKZIA--NA BLOGA I NA DARJAVATA SA EDNAKVI!!
PO- MALKO DA SE ZNAE...PO-VE4E DA SE PALNQT MOZAZITE S GLUPOSTI...
DARJAVATA NI E ...KOLABIRALA..
Поздравления! Постингът е право в десятката!От една страна-тоолкова е красива България,а от друга-тоолкова бедна,самотна..бездуховна.
Селото е като старица,която все чака децата й да се завърнат...някога .Уловили сте атмосферата..
цитирайСелото е като старица,която все чака децата й да се завърнат...някога .Уловили сте атмосферата..
И ти хубав коментар си направила, силен.
Благодая за позицията и трезвото разсъждение :-)
цитирайБлагодая за позицията и трезвото разсъждение :-)
Много изразно и силно си се изразила. Отношението, което влагаш също много ми допада. И аз мога да те поздравя за това, което си написала, макар и в три реда.
Чакаме да напишеш, някой пост, с нетърпение :-)
цитирайЧакаме да напишеш, някой пост, с нетърпение :-)
За първата фотография,
единият я правил,
Марта няколко пъти се връщала на нея,
аз пък съзрях духа на собствиника над стария долап,
но не казвам нищо повече...,
после ще се върна отново,
сега и хвърлете още по един поглед :)))
Поздрави от ПиринІ
цитирайединият я правил,
Марта няколко пъти се връщала на нея,
аз пък съзрях духа на собствиника над стария долап,
но не казвам нищо повече...,
после ще се върна отново,
сега и хвърлете още по един поглед :)))
Поздрави от ПиринІ
Привет, Voinov50!
Над долапа един камък оформя образ. Игра на светлината си е, но се вижда добре. Точно за тази способност на човешкото око ще пиша пост скоро. За Долно дряново и каменните глави :-)
цитирайНад долапа един камък оформя образ. Игра на светлината си е, но се вижда добре. Точно за тази способност на човешкото око ще пиша пост скоро. За Долно дряново и каменните глави :-)
Значи си го видял, Иво... :)))))))))))))
цитирайАми като ми каза, се загледах.
Поздрави :-)
цитирайПоздрави :-)
29.
анонимен -
Здравей, Иво.
27.01.2010 22:20
27.01.2010 22:20
Голяма красота. Въпреки че хората вече ги няма. Винаги съм казвала че една къща най-добре се разпада не от природни бедствия, а от липсата на обитатели :(
За съжаление едва ли хората са виновни за това село, а липсата на поминък. Поне явно като е градено с любов, тя оставя следи дори и след като вече ги няма хората....
Павлина
цитирайЗа съжаление едва ли хората са виновни за това село, а липсата на поминък. Поне явно като е градено с любов, тя оставя следи дори и след като вече ги няма хората....
Павлина
Благодаря ти, Павлинче :-)
цитирайБлагодаря.
цитирайНа такова място ми се живее и на такъв чардак да седя с часове.
цитирайБлагодаря ти, че си безпристрастен в оценките и за градивната критика, когато се налага :-)
цитирайИ на мен ми се живее на такова място. Въпреки, че хората са избягали от такова място.
цитирайПредставям си, как на този чердак се клатушкам на люлеещ се стол с пушка на коленете.
цитирайАми намира се на 15-тина километра източно от Гоце Делчев. Na 4 km. от новия Дебрен.
цитирай
37.
nezir -
Хиляди благодарности...
04.01.2011 12:24
04.01.2011 12:24
Много благодаря за постинга...Роден съм в това китно селце. До 10 годишен съм живял там. Ако ми позволите, скоро ще Ви разкажа тук повече за хората, историята, поминъка..
цитирайТака се радвам, че се обаждаш и можеш да разкажеш нещо повече за това хубаво село. Някога ще се върнем и ще поговорим с хората от новото село. Много ще се радвам да се видим някога и с теб. :-)
Пиши за хората, историята и поминака на Дебрен ще ми бъде безкрайно инетрено.
цитирайПиши за хората, историята и поминака на Дебрен ще ми бъде безкрайно инетрено.
39.
nezir -
Като начало....
05.01.2011 17:33
05.01.2011 17:33
тук има малко инфо и снимки:
http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,1908.0.html
цитирайhttp://www.pomak.eu/board/index.php/topic,1908.0.html
40.
анонимен -
Поздравления!
05.01.2011 18:59
05.01.2011 18:59
Поздравявам авторите на това наистина затрогващо и изпълнено с чувства и размисъл художествено произведение !
цитирайприказка. Невероятна е!
http://martiniki.blog.bg/izkustvo/2011/01/23/prikazka-za-seloto-koeto-si-tyrselo-horata.672238#last_comment
цитирайhttp://martiniki.blog.bg/izkustvo/2011/01/23/prikazka-za-seloto-koeto-si-tyrselo-horata.672238#last_comment
А някога е кипял живот тук, а сега ти засяда буца на гърлото.
Поздравления Иво!
цитирайПоздравления Иво!
whitepigeon написа:
Привет, Voinov50!
Над долапа един камък оформя образ. Игра на светлината си е, но се вижда добре. Точно за тази способност на човешкото око ще пиша пост скоро. За Долно дряново и каменните глави :-)
Над долапа един камък оформя образ. Игра на светлината си е, но се вижда добре. Точно за тази способност на човешкото око ще пиша пост скоро. За Долно дряново и каменните глави :-)
изчетох коментарите - за каменния образ
и аз го видях преди време, изглежда го притиска плочата отгоре, така е присвил очи, тежи му не само камъка, личи