Постинг
20.11.2009 08:32 -
Уникалните места на България - част 1 - Лещен
Автор: whitepigeon
Категория: Туризъм
Прочетен: 40671 Коментари: 31 Гласове:
Последна промяна: 12.07.2011 12:04
Прочетен: 40671 Коментари: 31 Гласове:
22
Последна промяна: 12.07.2011 12:04
Лещен
Интересът ни с моята половинка към архитектурата, природата, бита и фолклора, ни провокира да търсим и посещаваме уникални и красиви места в нашата България. Ще се постарая да ви направя съпричастни освен до картините в снимки, но и да се докоснете до нашите преживявания.
В първите три части ще разкажа за Архитектурните резервати: Лещен, Ковачевица и Долен.
Това е една ранно-пролетна разходка до тези уникални села, които живо провокираха интереса и любопитството ми. Още, че за тях се носеха едва ли не легенди. Първо отседнахме в село Долен. Без да познаваме някого и без препоръки от нета си запазихме места в Джамаловата къща. След седем часова езда по диагонал на България, преминахме през три равнини и през три планини. Късно вечерта пристигнахме в Долен. Посрещнаха ни добри, усмихнати стопани. Отвориха врати и ни лъхна топлината от горящата камина. Лек мирис на горящи дърва и аромат на гозба.
Въпреки, че къщата е много стара, условията за гости бяха добри.
Тази къща външно не претендираше със старинен облик. Намираше в старата част на селото, което е обявено за архитектурен резерват. И всякакъв вид строителство извън контекста 18-19век е забранен. Със стопаните си спретнахме чудесна вечеря и раздумка. Хубави хора.
На сутринта поехме към Лещен.
Пътя минаваше през циганско гето.
За мен тази гледка не бе нещо ново. Но никога няма да спра да се изумявам на човешката ограниченост, примиреност и липсата на обективна преценка как протича нашия собствен живот. В случая, начина на живот в тези хора.
По стръмната улица се спускаха деца с лагерни колички срещу нас право под колата. Заобикалях тях. Заобикалях коне и каруци. Заобикалях бръснещ се циганин с огледало, седнал на стол, насред платното.
А това циганче плачеше с два реда сополи и сълзички.
С едната ръка си държеше гащите да не паднат. А с другата държеше небрежно "играчката" си - в случая живо кученце. Беше босо и с кърваво пръстче на крака. Неговото детство минава в мизерията, играе с кученцата и конете. Най-голямото щастие е когато има какво да се хапне и когато има празненство. Настава голяма веселба - музика, чалга. За тях от това по-хубаво няма. Най тъжното е, че като порасне това дете, вероятно няма да осигури по-добри условия за собствените си деца. Аз съм живял до подобна махала доста време и познавам ценностната им система. Но за едно ги признавам. Няма нация, която да може да се весели по-добре от циганите. Погледнете на какво красиво място живеят иначе. Това в далечината е Пирин със заснежени върхове.
Следващото село е Лещен. Изкача зад завоя. И веднага грабва.
Архитектурната разлика с това, което всекидневно сме свикнали да виждаме е голяма и трябва малко време за асимилация. Съответно и доста "цъкане".
На мен Лещен много ми допадна. Малко селце. Без някакви особени претенции, даже под сянката на близката Ковачевица, Лещен си имаше своя завладяващ старинен лик.
Реставрираните къщи се отличаваха, вдъхващи сила. До тях се гушеха тихичко старите къщи. Можеше да се види и историята, и настоящето.
Посетихме кръчмата. Погледнахме църквата, част от която беше горяла. По задна уличка се заизкачвахме нагоре по изцяло каменни улички.
Това е едно от малкото останали "каменни" села.
Улиците, дуварите, къщите, покривите - всичко е правено от камък.
Спряхме се на раздумка с един 86 годишен старец.
Оказа се, че той със своята баба са последните местни постоянни жители на селото. Всички останали са приходящи.
По нагоре стигнахме до къщата на Флинстон. Направена и замазана с кирпич.
Леко кичозна! - Осъдиха я някои. Но на мен ми допадна. Като от приказките. Малка и закачливо-симпатична. Скатана в горния край, не се виждаше и не смущаваше старинния облик на селото.
Като любители на изкуството се мушнахме в една къща Галерия.
Всичко тук беше смълчаващо. Покой и само една тиха завладяваща музика се носеше отвсякъде. Особено място.
Двора беше подреден с различни произведения на изкуството. Имаше си камина, пейки, каменни маси, етно кътчета и даже малък амфитеатър.
Не се виждаше човек. Но присъствието се усещаше. Пред къщата маса, чаша вино, кутия за тютюн, ДВЕ лули, пепелник.
Всичко говореше за особен тип човек. Влязохме вътре, навсякъде картини, скулптури, обработени каменни животинки, дървени пластики с вградени камъни. Имаше и книги от собственика. Много абстрактни според мен.
Най лесно се прониква в душата на творците. Защото те си я разголват чрез своите творения. Това е техния свят и мироглед. Всичко изложено се продаваше. Няма да коментирам цените. Всеки си има собствен критерий. Огромни прозорци с зашеметяваща панорамна гледка към Пирин. Силно място.
На излизане ни посрещна възрастен мъж с побеляла брада. Едно от момичетата се опита да го заговори с няколко въпроса. Човека рязко затвори вратата към собствената си душа като каза: "Интервюта не давам". Не ни направи добро впечатление. В последствие се позаинтересувах кой е този човек. Оказа се известен. Може би си има причини за всичко това. Мисля си, че когато човек може да покаже нещо в духовен план трябва да го прави с радост в сърцето, защото мъдростта и така си е рядкост. Тя трябва да не се крие, а да служи на хората.
Ето някой информационни табели, които могат да бъдат полезни:
Макар за съвсем кратко Лещен успя да ме заинтригува. Събуди оная моя тръпка по старинни къщи, бит и фолклор. И още повече ме накара за се забързаме към легендарна Ковачевица.
Интересът ни с моята половинка към архитектурата, природата, бита и фолклора, ни провокира да търсим и посещаваме уникални и красиви места в нашата България. Ще се постарая да ви направя съпричастни освен до картините в снимки, но и да се докоснете до нашите преживявания.
В първите три части ще разкажа за Архитектурните резервати: Лещен, Ковачевица и Долен.
Това е една ранно-пролетна разходка до тези уникални села, които живо провокираха интереса и любопитството ми. Още, че за тях се носеха едва ли не легенди. Първо отседнахме в село Долен. Без да познаваме някого и без препоръки от нета си запазихме места в Джамаловата къща. След седем часова езда по диагонал на България, преминахме през три равнини и през три планини. Късно вечерта пристигнахме в Долен. Посрещнаха ни добри, усмихнати стопани. Отвориха врати и ни лъхна топлината от горящата камина. Лек мирис на горящи дърва и аромат на гозба.
Въпреки, че къщата е много стара, условията за гости бяха добри.
Тази къща външно не претендираше със старинен облик. Намираше в старата част на селото, което е обявено за архитектурен резерват. И всякакъв вид строителство извън контекста 18-19век е забранен. Със стопаните си спретнахме чудесна вечеря и раздумка. Хубави хора.
На сутринта поехме към Лещен.
Пътя минаваше през циганско гето.
За мен тази гледка не бе нещо ново. Но никога няма да спра да се изумявам на човешката ограниченост, примиреност и липсата на обективна преценка как протича нашия собствен живот. В случая, начина на живот в тези хора.
По стръмната улица се спускаха деца с лагерни колички срещу нас право под колата. Заобикалях тях. Заобикалях коне и каруци. Заобикалях бръснещ се циганин с огледало, седнал на стол, насред платното.
А това циганче плачеше с два реда сополи и сълзички.
С едната ръка си държеше гащите да не паднат. А с другата държеше небрежно "играчката" си - в случая живо кученце. Беше босо и с кърваво пръстче на крака. Неговото детство минава в мизерията, играе с кученцата и конете. Най-голямото щастие е когато има какво да се хапне и когато има празненство. Настава голяма веселба - музика, чалга. За тях от това по-хубаво няма. Най тъжното е, че като порасне това дете, вероятно няма да осигури по-добри условия за собствените си деца. Аз съм живял до подобна махала доста време и познавам ценностната им система. Но за едно ги признавам. Няма нация, която да може да се весели по-добре от циганите. Погледнете на какво красиво място живеят иначе. Това в далечината е Пирин със заснежени върхове.
Следващото село е Лещен. Изкача зад завоя. И веднага грабва.
Архитектурната разлика с това, което всекидневно сме свикнали да виждаме е голяма и трябва малко време за асимилация. Съответно и доста "цъкане".
На мен Лещен много ми допадна. Малко селце. Без някакви особени претенции, даже под сянката на близката Ковачевица, Лещен си имаше своя завладяващ старинен лик.
Реставрираните къщи се отличаваха, вдъхващи сила. До тях се гушеха тихичко старите къщи. Можеше да се види и историята, и настоящето.
Посетихме кръчмата. Погледнахме църквата, част от която беше горяла. По задна уличка се заизкачвахме нагоре по изцяло каменни улички.
Това е едно от малкото останали "каменни" села.
Улиците, дуварите, къщите, покривите - всичко е правено от камък.
Спряхме се на раздумка с един 86 годишен старец.
Оказа се, че той със своята баба са последните местни постоянни жители на селото. Всички останали са приходящи.
По нагоре стигнахме до къщата на Флинстон. Направена и замазана с кирпич.
Леко кичозна! - Осъдиха я някои. Но на мен ми допадна. Като от приказките. Малка и закачливо-симпатична. Скатана в горния край, не се виждаше и не смущаваше старинния облик на селото.
Като любители на изкуството се мушнахме в една къща Галерия.
Всичко тук беше смълчаващо. Покой и само една тиха завладяваща музика се носеше отвсякъде. Особено място.
Двора беше подреден с различни произведения на изкуството. Имаше си камина, пейки, каменни маси, етно кътчета и даже малък амфитеатър.
Не се виждаше човек. Но присъствието се усещаше. Пред къщата маса, чаша вино, кутия за тютюн, ДВЕ лули, пепелник.
Всичко говореше за особен тип човек. Влязохме вътре, навсякъде картини, скулптури, обработени каменни животинки, дървени пластики с вградени камъни. Имаше и книги от собственика. Много абстрактни според мен.
Най лесно се прониква в душата на творците. Защото те си я разголват чрез своите творения. Това е техния свят и мироглед. Всичко изложено се продаваше. Няма да коментирам цените. Всеки си има собствен критерий. Огромни прозорци с зашеметяваща панорамна гледка към Пирин. Силно място.
На излизане ни посрещна възрастен мъж с побеляла брада. Едно от момичетата се опита да го заговори с няколко въпроса. Човека рязко затвори вратата към собствената си душа като каза: "Интервюта не давам". Не ни направи добро впечатление. В последствие се позаинтересувах кой е този човек. Оказа се известен. Може би си има причини за всичко това. Мисля си, че когато човек може да покаже нещо в духовен план трябва да го прави с радост в сърцето, защото мъдростта и така си е рядкост. Тя трябва да не се крие, а да служи на хората.
Ето някой информационни табели, които могат да бъдат полезни:
Макар за съвсем кратко Лещен успя да ме заинтригува. Събуди оная моя тръпка по старинни къщи, бит и фолклор. И още повече ме накара за се забързаме към легендарна Ковачевица.
Вълнообразно
Долината на Места - Никополис ад Нестум ...
Русофилите у нас са 78%, а русофобите - ...
Бруталните загуби на Украйна във войната...
Русофилите у нас са 78%, а русофобите - ...
Бруталните загуби на Украйна във войната...
1.
анонимен -
Благодаря за
20.11.2009 08:38
20.11.2009 08:38
хубавата разходка.
Очаквам следващите
цитирайОчаквам следващите
Смая ме!
Благодаря!
:)
цитирайБлагодаря!
:)
Страхотни снимки! отдавна не съм ходила там, а е на броени километри от родния ми град.
Между другото - на това точно циганско гето му викат Кремиковци :)
Благодаря за разходката!
цитирайМежду другото - на това точно циганско гето му викат Кремиковци :)
Благодаря за разходката!
Много,много ми хареса!Ще го посетя.
Благодаря за приказната разходка!:)
цитирайБлагодаря за приказната разходка!:)
В Лещен е много готино. Аз нощувах в глинената къща на "флинстоун", вътре е още по готино, има "уникални" екстри.
цитирай
6.
анонимен -
толкова много съм ходила извън Б...
20.11.2009 13:33
20.11.2009 13:33
толкова много съм ходила извън България,никъде я няма красотата на нашата държава.планини,море,равнини,минерални извори.сега ни трябват добри правителства,за да създадем рая,тук и сега във България!!!
цитираймного ми хареса!!....така ми се иска да отида поне за ден-два някъде из закътаните малки балкански селца...
цитирайПриятно се разходих и в трите ти постинга. Чудесно показано и увлекателно написано.
цитирайdarling написа:
хубавата разходка.
Очаквам следващите
Очаквам следващите
:)
Ще има още много хубави места за които ще пиша. Само време за писане трудно намирам. ;)
Точно автентичното ме впечатлява и мен Chara. И аз благодаря :)
цитирайЦецке, вашия край е страхотен Само за година, три пъти съме ходили до Пиринския край. На нова година пак сме там. ;)
цитирайМаги, удоволствието е мое :)
цитирайНе можахме да влезем в Глинената къща. За съжаление беше заключена.
цитирайАми върви, Любима. Не оставяй мечтите си за утре. Селцата, планините и хората ще те посрещнат с радост. ...И разказвай ;)
цитирайИ аз ти благодаря Лотосче :)
цитирайКАКВО ЛИ СЛЪНЦЕ НЕ СИ СНИМАЛА... И ХЛАПЕТО БОСО С УМНИ ОЧИ...РАЗДЪРПАНО...
И ПРИКАЗНАТА ПРИРОДА НА БЪЛГАРИЯ
И КИЧА НА ОНАЗИ КЪЩИЧКА... И УЮТА НА КАМЕНИТЕ СТАРИ КЪЩИ..НИЩО НЕ СИ ПРОПУСНАЛА И МЕ ПОКОРИ!
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ"
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайИ ПРИКАЗНАТА ПРИРОДА НА БЪЛГАРИЯ
И КИЧА НА ОНАЗИ КЪЩИЧКА... И УЮТА НА КАМЕНИТЕ СТАРИ КЪЩИ..НИЩО НЕ СИ ПРОПУСНАЛА И МЕ ПОКОРИ!
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ"
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Джули, абе всички ме наричат с мъжко име.... И под дъгата не съм минавал. Така, че все още съм мъж :) ;)
Качвай поста щом ти върши работа.
цитирайКачвай поста щом ти върши работа.
18.
анонимен -
забележително
21.11.2009 10:57
21.11.2009 10:57
Рядко срещам в интернет толкова качествени текстове, изпълнени с искрени послания. Впечатлена съм от красотата на вътрешното съдържание на автора - онова, което носи в себе си и което го е дарило с очи да види и красотата наоколо. Забележително отношение, което ме изпълни с чувства след първоначалната емоция
цитирайБлагодаря ти, анонимен :)
Единствената причина да пиша е, то да бъде поднесено по малко по различен, истински начин. Усмивки :-)
цитирайЕдинствената причина да пиша е, то да бъде поднесено по малко по различен, истински начин. Усмивки :-)
Благодаря за хубавата разходка! Единствено от тези места съм посетила село Долен. За съжаление в момента кипи строителство и трудно ми беше да усетя мястото. Иначе автентичността е налице и поминъка на хората в момента е само от камъните, които изсичат и подготвят за облицовка, за незнайни къщи. Поздравяваха ни и ни се радваха хората. Спокоен край. Благодаря за постинга ти и приказките в него.
цитирайХубаво представяне на уникалната българска архитектура , обичаи и нрави.
Иска се майсторство, за да се вникне в това, което е невидимо за човешкото око, по-голямо майсторство да се разбере и тълкуво и още по-голямо майсторство да се представи....
Поздравления..
цитирайИска се майсторство, за да се вникне в това, което е невидимо за човешкото око, по-голямо майсторство да се разбере и тълкуво и още по-голямо майсторство да се представи....
Поздравления..
22.
анонимен -
В Лещен си срещнал си Поета, глупако!
23.12.2009 00:40
23.12.2009 00:40
Борис Христов е живата българска поезия. Много приятно ми беше да видя къщата му през твоите очи. Но щом имаш толкова енергия за пътешествия, ще намериш малко сили и за две тънки книжлета. Завиждам ти за преживяването.
http://liternet.bg/publish5/bhristov/poezia/index.html
цитирайhttp://liternet.bg/publish5/bhristov/poezia/index.html
Анонимен знам кого съм срещнал знам, че е Борис Христов, но за мен той е нормален човек! За всеки, които обича да си прави идоли, моля... нека да бъде Най-великия. Да е жив и здрав човека, всеки заслужава уважение. Относно книжлетата още там ги зачетох. Обаче не ми хареса изблика на Борис, при един нормален въпрос от едно момиче относно творчеството. Иначе мястото говореше за силно присъствие на стопанина.
Не разбрах само кое ми беше Глупавото?
цитирайНе разбрах само кое ми беше Глупавото?
24.
анонимен -
Нищо лично - това, че "още там ...
23.12.2009 23:13
23.12.2009 23:13
Нищо лично - това, че "още там си зачел", просто показва, че не си се интересувал, а пък като си зачел и не си усетил, означава вероятно, че нямаш ухо и нагласа за поезия. В това може би няма нищо лошо - не е необходимо всички да ги имат. Когато бог затваря пред нас една врата , ни отваря някъде друга. Аз много харесах пътеписа и снимките. Моя близка ми изпрати линка към блога и аз се възползвах от възможността да напиша нещо, което е лично. Глупавото според мен е следното: да имаш предварителни представи и очаквания за това как някой трябва да се държи, и да се чувстваш засегнат, ако реакциите не отговарят на рамките които си си установил - ти или социалната общност към която принадлежиш. И т.н.
Сбогом
цитирайСбогом
Анонимният не обижда. А и това "глупако" е казано с лека симпатия, защото влиза в положението на човека, който минава набързо през разни места, като турист, и вижда преди всичко външното - стари каменни къщи, покрити с каменни плочи. И пр.
Може да не види нещо, което е наистина, забележително, интересно и важно. Или ненабиващо се на око, но характерно или трогателно...
Да се напише пътепис никак не е лесно, повърхностно описание - да, на истински пътепис - трудно. Иска се и малко дарба и око. И точна фраза.
Не забелязах авторът да има писателска амбиция, но е похвален опита му да разкаже
неподправено впечатлението си от интересното пътуване.
Непрентенциозен, приятелски съвет: добре е да се прочете някакъв минимум от неща писани от други преди това. Затова е гуглето.
Авторът е срещнал най-голямия Автор - световния поет Борис Христов.
Галерията е на съпругата му - художничка. Почти всичко в къщата, около нея и Галерията е построено или изработено от сръчните ръце на Поета.
А изглеждащия на пръв поглед недружелюбен "вързрастен човек с побеляла брада" всъщност е и достъпен, и топъл човек. Невероятно обичлив. Малко е трябвало да установите контакт.
Поздравления за откровения разказ и хубавите снимки.
цитирайМоже да не види нещо, което е наистина, забележително, интересно и важно. Или ненабиващо се на око, но характерно или трогателно...
Да се напише пътепис никак не е лесно, повърхностно описание - да, на истински пътепис - трудно. Иска се и малко дарба и око. И точна фраза.
Не забелязах авторът да има писателска амбиция, но е похвален опита му да разкаже
неподправено впечатлението си от интересното пътуване.
Непрентенциозен, приятелски съвет: добре е да се прочете някакъв минимум от неща писани от други преди това. Затова е гуглето.
Авторът е срещнал най-голямия Автор - световния поет Борис Христов.
Галерията е на съпругата му - художничка. Почти всичко в къщата, около нея и Галерията е построено или изработено от сръчните ръце на Поета.
А изглеждащия на пръв поглед недружелюбен "вързрастен човек с побеляла брада" всъщност е и достъпен, и топъл човек. Невероятно обичлив. Малко е трябвало да установите контакт.
Поздравления за откровения разказ и хубавите снимки.
mnogo красиво място, чудесно се разходих
цитирайготино е- има нещо истинско
цитирайБлагодаря ви :-)
цитирай
29.
анонимен -
Рядко срещам в интернет толкова ...
28.10.2010 20:53
28.10.2010 20:53
анонимен написа:
Рядко срещам в интернет толкова качествени текстове, изпълнени с искрени послания. Впечатлена съм от красотата на вътрешното съдържание на автора - онова, което носи в себе си и което го е дарило с очи да види и красотата наоколо. Забележително отношение, което ме изпълни с чувства след първоначалната емоция
Усетила си това, което съм усещал докато пиша.
Благодаря :-)
цитирайБлагодаря :-)
:Моя колежка наскоро беше там и беше много ужасена от този катун. Направо се разваля впечатлението хубавото село от такива гледки и това определено пречи на селския туризъм, който вече се развива там.
цитирай