Пресякла боса твойте континенти,
с лице лазурно като топла есен,
споила всички вечни елементи
в една сияйна и безгрижна песен,
Голямата Любов сега те вика,
протяга страстно свойте топли длани,
обсипва те с мечти така велики,
че ти и аз сме смешни малчугани,
задъхано прескача през баира
на твойте чувства като спомен чисти,
прониква вътре в тебе и не спира,
възторжена, красива, рой мъниста,
и ти изгаряш като синьо лято,
копнееш, търсиш, и бленуваш рая...
но се изнизват дните като ято,
отлитат тъжни и летят към Края...
... Голямата Любов е бяла сянка,
която хищно слънцето закрива,
една омайна, но измамна дрямка,
която те изсмуква и заспива...
|