Прочетен: 814 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.08.2014 03:46
Ако и времето да спре,
пак ще казваш, добре ми е, добре!
Ако животът е потоп и иска той да ме удави,
ще взема мерки, да се скрия в онез красиви длани!
Имам малко хляб в душата си за теб,
о, майчиното пак запя в куплет!
Искаш ли усмивка в тъмен мрачен ден,
ще я получиш, от светла фея като мен!
Любовта си ти рисуваш със финес,
привилегия е, пращаш ме в унес!
Пее ми душата бедна, огладняла за една,
а всъщност тя била е скрита там - в една тъма.
Музикално цвете ли си ти, отгледано в акорд[1] красив,
или мисъл[2]... извървяла път, но сполучлив.
Душата ми към теб ще е винаги застлана,
благодаря Ти, Боже[3], точно тя е моята поляна!
Автор: voshtanski1111215304
[1] Шифър за права над текста
[2] Още един
[3] И още един