Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2014 13:04 - 141-години от Обесването на Васил Левски
Автор: teodortodorov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1799 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 18.02.2014 13:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
Има дни, в които празнуваме и отбелязваме годишнини от въстания, победи, край на войни и събития, свързани с националното ни обединение. Има и дни, в които обаче думите са по-безсилни от всякога - тогава свеждаме глави и отдаваме необходимата почит на заслужилите герои. Когато става дума за "Апостолът на свободата" - настръхваме: пред делото му, пред животът му, пред смъртта му.

Святото и сакралното у дякон Игнатий, не само оставя вечна диря в идеята за "чиста и свята република", но ще живее вечно в сърцата на хората.

"Ако спечеля, печели цял народ.
Ако загубя, губя само себе си" - тези думи, изречени от Апостола звучат героично, не само защото неговият живот не е по-мил от този на родината, но защото и в двата случая той ще живее вечно.

Историята разказва за последните думи на Левски, казани пред доведения поп да чуе изповедта му: "Няма що да кажа, защото никого не съм убил и никого не съм ограбил за лична полза. Ако служенето на народа е грях, то не искам прошка и от бога".

Сивата картина на деня на обесването на Васил Левски трудно може да се представи днес - в съзнанието ни обаче остава бесилото - две отвесни греди и една напречна като портал, отворен към вечността.

Изминали са 141-години от деня, който Ботев описва блестящо с думите:

"Плачи! Там близо край град София
сърчи, аз видя, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила."

Левски живя и се бори с едната си цел - да види България свободна, да няма страдание и робство и "ръката си подаде всекиму, който желае да пролива кръв с него заедно за живот и свобода човешка".

Той се бе посветил на своя народ със съзнанието, че рано или късно животът му ще бъде поискан. Дори пред лицето на смъртта не пожела да коленичи пред поробителя. Той не вярва в задгробния живот, нито в страшния съд. Левски има своя идея за съд и безсмъртие - той ще се прероди в онези, които ще продължат борбата, той ще живее чрез децата на бъдещето, когато българи и турци ще вървят ръка за ръка. Ще го съди потомството. Пред този съд Левски ще застане с чисто сърце.

Въпреки, че беше предаден на врага от свой побратим, той не загуби вяра и обич към България.
"Окован и кървав, в тъмница ръгнат,
Апостола беше на мъки подвръгнат
ужасни. Напразно! Те нямаха власт
над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,
ни молба, ни клетва, ни болно стенанье,
не издаде в мрака туй гордо страданье!
Смъртта беше близо, но страхът далеч.
И той не послуша предателска реч.
И на вси въпроси - грозно изпитанье -
един ответ даде и едно мълчание -
и казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!"
И никое име той не спомена."
- така дядо Вазов най-добре разказва за Дякона, за миговете му, за силата и мъжеството му.

Много е лесно един човек да бъде убит и закопан за вечни времена в тъмната и тиха земя с вързани ръце и пречупен врат. Но когато човекът не е живял за себе си, а е превърнал своя живот в дела и идеи, преминали в съзнанието на другите - тогава не е лесно да се прецени кога той е мъртъв. Гробът на Левски и днес не е намерен. Но всъщност един гроб изглежда съвсем ненужен за човек, останал толкова жив в паметта на народа си и толкова обичан.

Макар, че няма веч да се роди герой равен и половината на Левски. Няма и мисия, която да изпълнява, защото мечтите на Дякона се сбъдват, но са краткотрайни и голяма част от онази новоосвободена България веч я няма. Сами я предадохме! И задавам си въпроса - Имаме ли нужда от герой като Левски сега?!

Историята справедливо отреди за Левски единствената награда, която той е искал за себе си или е обещавал на онези, които са участвали в неговото дело: безсмъртие в паметта на бъдещите поколения.


И днес:
"Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ и мраз, плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето" 
Защото сме българи, макар и краят да бе белязан с вярното "НАРОДЕ ????"

Поклон пред вечната му памет!

Теодор Тодоров, 18.02.2014 



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: teodortodorov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1099658
Постинги: 530
Коментари: 502
Гласове: 994
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031