Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2009 00:16 - Танцът
Автор: whitepigeon Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5988 Коментари: 5 Гласове:
11

Последна промяна: 12.02.2010 22:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   
 Какво е Танцът?

или

"Духът на множеството – състояние на екстаз, въодушевление и адреналинно опиянение"

 Като второ заглавие бих написал:

  "Преживяването в Жеравна или как предварителните представи за танца се топят от реалността"

Не съм си представял, че може така осезателно да се усети завоалираната магичност на един танц. До този момент танците не са ми били силна страна. И не съм си представял, че може толкова силно да ги преживея. Никога не съм се замислял за танци, нито пък съм се опитвал да танцувам. Но това, което видях и най-вече усетих ме разтърсиха.
Събитията, които провокираха тези мои размишления бяха свързани отново с фестивала на народната носия и по-конкретно танците и хората, които се изпълняваха на малката сцена в боровата гора.  
 
image 

Най-силното ми преживяване бяха зурните. Застанали около сцената в кръг всички зяпахме народната глъч. Цялата гора беше като кошер – говор на висок глас по групи, музика, смях, викове и любопитство. Ненадейна зад нас писнаха зурните. Поклащайки се надули страшно бузи покрай нас си проправяха път четирима зурнаджии, от които едно дете. Те влязоха в кръга и свирейки подканяха за хоро. Пискливият звук просто пронизваше цялото ми осезание.  

 image

Веднага се наредиха хора на хорото. За първи път слушам на живо музиката на зурни и бих казал, че е остра като кама, смълчаваща и определено ритмично завладяваща. След няколко танца се забелязва някакво особено състояние на танцуващите и особено на водещите хорото. А май и по себе си започнах да усещам специфичния унес и състояние на духа. Хорото и самата музика се превръщат в състояние на транс.  

 image

Тук искам да вмъкна, че зурните свиреха в съпровода на тъпан. Дори бих казал, че опияняващото усещане идва точно от ритъма на тъпана. Не случайно предците ни са смятали тъпана за свещен. А в съчетание с провлачения писклив вой на зурната усещането е още по-силно.

 image

Аз не се впечатлявам лесно. Но в него момент бях поразен. Толкова мисли преминаха незнайно защо през главата ми. Подсъзнателно свързвах зурните с едни далечни отминали времена. Тежки времена. Колко хора са загинали чувайки подобни звуци. А в още по далечни времена при война, битките често са били под съпровод на тъпан. Но самата музика не ни е виновна за човешкото безумие. 
 Какво е танцът? Това е сбор от хора, слушащи и съсредоточени в един център, където се случва “нещо”. Танцът е не само добра гимнастика за упражняващите се. Всички присъстващи усещат силата на случващото се. Всички са взрени, замълчани, съсредоточени и освен поглед хората насочват съзнанието си именно към този “център”. Отдавна внимателно наблюдавам, че сбора от много хора и съсредоточеността им към нещо определено са способни дори на чудеса. Точно това се случва при танца. Всички гледат в един център. Този център се превръща в "окултно място". Получава се изпадане в едно по-висшо състояние на съзнанието. Макар и не всички да успеят да го усетят със “широко затворените си очи”.

 image

 image 
 
Всеки талант и творчество е Дух или по-скоро казано особено креативно състояние на Духа. Наблюдавайки в гледащият се поражда желание да се хване и да поиграе. Различните хора по различен начин се включват и “зареждат” от танца. Някои просто си поиграват на изкушаващият ритъм.

 image
 
За други хорото е силно преживяване – адреналин, прилив и емоция. А сега за първи път наблюдавах, че за някои хора танцът е състояние на делириум.
Беше тъмно, почти полунощ. На сцената се заредиха последователно няколко хора, след които аз макар и лаик в областта на танца просто бях зейнал и ококорен, усещащ магията... с цялото си тяло. Уникално преживяване! Но не престанах да наблюдавам случващото се. Особено впечатление ми направи водача на хорото. Този човек беше от последната категория играчи. Състоянието му бих го оприличил на опиянен човек. Съзнанието на този човек изобщо не беше тук. Той беше някъде..., но не и тук! Танцът му просто беше ритуал. Ритуал, който той преживяваше, творейки го. Играеше бавно с плавни движения. Едва ли не лягаше на земята, буквално като пиян. Но не беше.  Има едно  хоро от македонския край, казва се "тежкото".  Там добре се вижда какво отношение имат към танца. 
Искам да обърна вниманието си на водача по принцип.

image 

Той обикновено е някой личен, заслужил и можещ човек, най-често мъж. Дори в групата „Калушари” от село Хърлец танцът се водеше от мъж, наречен ватаф. Ватафа е човек, който наследява титлата само по-кръвна линия от баща на син векове наред и ръководи танца, изричайки думи и фрази. Той е знаещия заклинания, необходими за лечебния ритуал. За мен танцът „Калуш” /на калушарите/ беше от категорията на магичните ритуали, свързани с извършването на загадъчни обреди. 

Така се случи, че имаше две - три групи  явно професионални танцьори. И буквално изтискваха всичко, което можеше да се покаже от един танц.

 image

Съответно наблюдавах поведението на “водача” и на другите хора. Определено в тази роля не заставаше кой да е. И при други водачи наблюдавах това “изживяване”. Това е танца.

Като цяло нашето преживяване си заслужаваше. Осмислянето на всичко след това също.
Едно разбирам все по-ясно, че няма нищо случайно в народното творчество. Всяко действие, мотив и елемент си имат някаква роля, съобразени с вярванията и начина за оцеляване на нашите предци - тези истински и натурални хора, силно обвързани и зависещи от тогавашната реалност.
В днешно време постиженията на цивилизацията правят живота ни много по-лесен за оцеляване и съответно вдигат доста прага на Егото ни. Съответно самочувствието ни расте и чувството ни за недосегаемост е голямо. Превръщаме се в единаци, защото нямаме нужда да търсим сигурност сред „множеството”, за да оцелеем. Вярата ни я няма. Перспективата е да се превръщаме в егоисти /за жалост/. Отдалечаваме се от истинските неща и ценности. Забравяме кои сме и откъде сме.
Спирам да пиша,защото се дразня, че човек е склонен бързо да се излентяйства и отпуска, когато всичко му е наред. И всичко това, защото не обича да се замисля над основни неща в морала и съществуването си.

Искам да кажа само, че човек е невероятно силно същество. Но  истински силен става, когато не е сам. Защото "Човек е по силен от планина и по крехък от яйце".









Гласувай:
11
0



1. basta - страхотни снимки
08.11.2009 12:47
като малка участвах в ансамбъл за народни танци в родния ми град...
като гледам тези танци и носии...
мога да си представя какво е усещането, още повече че съм го преживявала....а и сега обичам да си танцувам ;)
поздрави!
цитирай
2. nicodima - Благодаря, това беше нещо ново за мен!
08.11.2009 13:34
Поздрави за великолепния анализ на танца и връзката му с Духа!
цитирай
3. nrithya - naistina magichesko
30.12.2009 22:08
Blagodaria za tova velikolepno useshtane! :)
цитирай
4. reala - Прекрасен блог...
12.03.2010 09:48

Благодаря Ви!
От няколко дни, като стана сутрин и пия първата чаша кафе се зареждам с вашият блог. Музика,картини и факти ... всичко е една ПРИКАЗКА ОТ БЪЛГАРИЯ .И тук като допълнение ще добавя :
На 11 септември 2001 мигове след терористичния акт над Америка психологът Дипайк Чопра организира стресираните американци в едно голямо българско хоро, като ги кара да се прегърнат през раменете и да играят, да играят часове наред...
По късно, в публикациите си, Чопра признава за лечебната сила на българския ритъм и пострадалите как по леко са преодолели стреса.
Превежда определението “българин “ като “мъдър“…
Извинете ме , че се намесвам , но исках да споделя този факт.
Поздрави !
Пишете ПРИКАЗКАТА , а аз - ще я чета…
цитирай
5. whitepigeon - reala
12.03.2010 16:58
Благодаря за високата оценка!
МНого интересни моменти и истини засягаш в коментара си. Това за ритъма в Българския фолклор и за неговата магия и посланията, които носи, може да се говори много. Въпреки, че много от посланията му са скрити и се усещат повече на духовно ниво. От скоро се интересувам и ми е приятно да се потапям и усещам Българския фолкор и Бит във всичките му измерения. А за ритъма на тъпана, определено се знае, че действа на подсъзнателно ниво на човек. Колкото и да пиша, е трудно да го обясня. Обаче на Жеравна, това се усеща.... уникално е! Българско..!
А за Мъдроста, особено предните поколения, старите българи, много добре знаят силата на СЛОВОТО, жестовете, делата и пожеланието.
Пак благодаря за вниманието :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: whitepigeon
Категория: Туризъм
Прочетен: 721439
Постинги: 39
Коментари: 935
Гласове: 3556
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031