Как може да горчи
отровно сладостта-
неискрена,
неистинска,
неотровена...
Как може да изгаря
студа от самотата
с някого
и въглените
от изстраданото
безразличие,
когато всъщност
казват ти,
че те обичат...
Лъжа...
Жестоко е
мълчанието на тъмата,
тишината на очите,
безмълвието на сърцето,
сведения поглед...
и пътят, осеян с листа
от изпепелени рози...,
изгорена
вяра
и предадено
доверие...
Как може да боли от нежността
измамна,
от тихото докосване,
от всяка дума,
изречена
с уста фалшиви...,
където утрото
е безразлично
хладно,
а пък нощта
предателски
студена....

Живка Юрукова