Постинг
22.02.2018 11:42 -
Нежно ухание
Докато вървеше по улицата, младият мъж беше погален от едно нежно ухание. Есента отдавна си беше отишла, а мястото й беше заето трайно от зимата. Нямаше как това ухание да дойде от дърветата. Разбира се и цветята отдавна се бяха изгубили.
Споменът, който идваше от най-дълбоките кътчета на паметта му го накара да се завърне в детските си години. За да може още по-добре да почувства това прекрасно ухание, си пое дълбоко въздух.
Уханието му заприлича на смачкания босилек по ливадите, който усещаше, когато играеше с топката, като дете, но това беше по-хубаво дори и от него.
Младият мъж набързо разбра какво е това ухание, което го обгръщаше. То идваше из зад стената, която беше до него. Мъжът първо тръгна бавно, после зачести крачките и започна да бяга по протежението на стената, която като че ли нямаше край. Стигна до една стара врата и влезе през нея. Сякаш премина в друг свят. Навсякъде цареше спокойствие и тишина. Внимателно се запъти към целта си. На мястото, от където идваше уханието, имаше един голям кипарис, а под клоните му един гроб със счупен камък.
Мъжът приклекна до него и каза:
- Както винаги съм много разсеян! Едва сега се сетих, че това е месецът, в който съм се родил, но твоето ухание никога няма да забравя, мамо!...
-------------------------------------
http://ikrabulletin.wixsite.com/bulletin/single-post/2018/02/21/%D0%9D%D0%B5%D0%B6%D0%BD%D0%BE-%D1%83%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5
-------------------------------------
Споменът, който идваше от най-дълбоките кътчета на паметта му го накара да се завърне в детските си години. За да може още по-добре да почувства това прекрасно ухание, си пое дълбоко въздух.
Уханието му заприлича на смачкания босилек по ливадите, който усещаше, когато играеше с топката, като дете, но това беше по-хубаво дори и от него.
Младият мъж набързо разбра какво е това ухание, което го обгръщаше. То идваше из зад стената, която беше до него. Мъжът първо тръгна бавно, после зачести крачките и започна да бяга по протежението на стената, която като че ли нямаше край. Стигна до една стара врата и влезе през нея. Сякаш премина в друг свят. Навсякъде цареше спокойствие и тишина. Внимателно се запъти към целта си. На мястото, от където идваше уханието, имаше един голям кипарис, а под клоните му един гроб със счупен камък.
Мъжът приклекна до него и каза:
- Както винаги съм много разсеян! Едва сега се сетих, че това е месецът, в който съм се родил, но твоето ухание никога няма да забравя, мамо!...
-------------------------------------
http://ikrabulletin.wixsite.com/bulletin/single-post/2018/02/21/%D0%9D%D0%B5%D0%B6%D0%BD%D0%BE-%D1%83%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5
-------------------------------------
© Андрей Мелник атакува Бразилия за укра...
ТАКА СЪМ СЕ РАЗМИСЛИЛА СЛЕД 2ч- БЛИЗО ОБ...
Един Ганьо във Фриско
ТАКА СЪМ СЕ РАЗМИСЛИЛА СЛЕД 2ч- БЛИЗО ОБ...
Един Ганьо във Фриско