Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2013 11:02 - Страдание и съпричастие в поетичния цикъл „Зимни вечери“ на Христо Смирненски (ЛИС, БЕЛ, 8 клас)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 31785 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 17.11.2014 18:10


          Христо Смирненски се утвърждава като поет, който в голяма част от творбите си разкрива социалните измерения на образа на града. Той е място на обществения конфликт между бедни и богати, свят на нещастните и унизените. Такива настроения предава и една от най-популярните творби на поета- цикълът „Зимни вечери“. В нея основен е мотивът за човешкото страдание.           Сам изпитал мизерията и болката от бедността, творецът рисува картини на човешка неволя. В духа на поетичен репортаж, пред неговите и пред очите на читателя преминават образите на бедността и духовната нищета. Тези картини представят страданието на бедните и предизвикват състраданието на поета към тях.           Чрез образите на града, вечерта, снега и мъглата авторът внушава ужаса си от злокобността на крайния градски квартал. Градът е представен с метафората „черна гробница“, а усещането за смърт се допълва от пустотата и мрака, сред които сградите гледат зловещо. Одухотворяването на елементите на пейзажа целѝ да предаде усещането за отсъствие на живот, за мъртвило. Неслучайно и картината, на чийто фон са представени героите, е зимна. Тя символизира студенината, безжизнеността, отчуждението и вещае беда, глад и нещастие за тях. Впечатлението се изгражда и от звуковия фон- снегът хрупка с вопъл зъл и глух, който е по-близък до тишината. Градът е обвит в сива мъгла, гаснеща от скръб. Тя е основен символ в творбата и носи смисъла на безизходност, призрачност и безпросветност, на която са обречени героите. Образът ѝ се завръща и в четвъртата част на цикъла, богато обрисуван с художествени средства и изрази- „гъста“, „плащ, злокобно сив“, „жълто-пепелява“, „ледно тегне и души“, за да бъде изведена като символ на самия живот, очертан в думите: „на живота сивата мъгла“. От нея биват погълнати всички страдащи, с които поетът ни среща.             Градът като чудовище, а мъглата като непрогледност, са декорът, на който читателят става свидетел как те поглъщат надеждите на хората за спокоен и щастлив живот.         Жителите на крайния квартал са обобщен образ на бедността и човешкото нещастие. За свои герои авторът избира хора от низшите социални слоеве и уязвими групи, които се нуждаят от материална подкрепа и човешко отношение- бездомни, несъстоятелни, деца, възрастни хора. Редувайки преминаване във вътрешно и външно пространство, във всяка от частите на творбата се сблъскваме с едно от тези лица на бедността, белязани със знака на страданието. На първо място това са образите на пияния баща, пищящите от безсилие деца и майката, която се моли. Конфликтът в семейството е причинен от безхлебието и отчаянието на главата на семейството. Житейската ситуация, в която се намират, е безизходна и предизвиква съчувствието и състраданието на читателя. Такива остават чувствата му и когато се среща със слепия старик и детето, зъзнещи навън без подслон и дом. Уязвимостта им е изразена чрез възрастовия белег- старостта на болния човек и крехката възраст на беззащитното дете, неспособно да се грижи саму за себе си. Фигурите им се изгубват в мъглата и сякаш това е знак за пропадането им в хаоса на безнадеждния живот и белег за безперспективността, на която са обречени- да бъдат скитници под светлините на града.        В шестата част картината е болезнено реалистична и трагична. Пред нас е представен образът на смъртта в драматична конкретност- жертва на бедността е мъртво момиче. За него жалеят сподавяща кашлицата си старица и дрипаво дете, което отправя молитвите си пред иконостаса. Тук авторът изгражда аналогия между погубения млад живот и топящите се по прозореца ледени цветя. С нея той внушава идеята за гаснещата надежда и невъзможната красота, която е победена от нищетата и глада. Бедност и скръб откриваме в очите на децата, които следят падащите снежинки на светлината на фенера. Снели чувалчета от гръб, те са оставени на произвола на своя безцелен и лишен от човешка закрила и подкрепа живот. На основата на контраста авторът представя невъзможността да се открие изход- белите снежинки падат в локвите и там се превръщат в кал. Това е алюзия за вечната и неизбежна печал, обхванала града и неговите деца.    Лирическият герой, през чийто поглед авторът и читателите наблюдават безизходния, безпросветен, мрачен живот на хората, изпитва състрадание към тях. Неговото съпричастие е изразено в обръщението му: „бедни мои братя“. С това той изразява емпатията си към съдбата им и засвидетелства, че и той като тях се бори със сивата мъгла на живота. Съчувствието му е единствената реакция, с която може да изрази своето разбиране на човешката болка.  Градът е жесток и безмилостен към жителите на крайния квартал. Той не ги приласкава и закриля, а отхвърля и обрича на самота. Неговата безчувственост към тяхната съдба и живот ги превръща в негови жертви.      Социалната действителност, която обрисува поетът в своята художествена творба, е плашеща и тревожна. Тя е знак за съществуването на непреодолима пропаст между бедни и богати. Макар представена със средствата на поезията, съдържа скрития и потиснат протест на автора срещу социалното неравенство, което е причина за страданието на обикновените хора. Тя е не само поетичен репортаж за бедността, но и художествен призив към повече хуманност. 



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 3026330
Постинги: 223
Коментари: 17
Гласове: 133
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031